Иван Вазов
Паметниците на България
Българио, Българио,
прекрасна си страна,
но бедна си, Българио,
от славна старина.
По твойте злачни брягове
и голи върхове —
ни спомени, ни знакове
от бивши векове.
Тук всичко е загинало
и в бурена мълчи,
на твойто старо минало
и гроба не личи.
Тук векове владала си,
но няма диря, знак.
Падала си, ставала си,
но се покрита с мрак.
На нашите ламтения
не даваш ответ леп,
изкуството и гения
не са живели в теб;
не са те обезсмъртени
ни в мрамор, ни в метал,
тук-там стени разкъртени
докаруват ни жал.
И твоята история —
изтрити редове —
честта пред нас отвори я
за нови ядове.
Тя кървава и страшна е,
ред промахи, беди,
набедница всегдашна е
на нашите деди.
Комментарии к книге «Паметниците на България», Иван Вазов
Всего 0 комментариев