Славний рицар Балафре
тръгна лаври да бере
по полетата тракийски,
по долините морийски.
На глава му меден шлем,
на бедра му меч голем,
яка ризница го варди
от стрели и халебарди.
Славний рицар Балафре
би се храбро и добре,
много слава той спечели
там в богатите предели:
мънастиря три обра,
злато, свила той събра
и върна се в своя замък,
построен на твърди камък.
Среднощ стигна у дома.
Там е глухо, сън, тъма.
— Де е красната Павуна
да я видя и цалуна?
— Господарю, тя е в плян,
грабна я войвода Дан
и през чуките удари —
отвеща Фанчулла стари.
Кипна, бухна Балафре,
като Бялото море,
сбра дружина горделива,
яхна коня златогрива,
шлем нахлузи, вежди сбра
и към черната гора,
кат светкавица замина
с отбор момци двестамина.
Комментарии к книге «Рицар Балафре (Романтизъм)», Иван Вазов
Всего 0 комментариев