Иван Вазов
Леевица
I
В таз усоя, татко мой,
в мъки ти издъхна,
твойта кръв, като порой,
тук бликна, изсъхна.
Тук остави ти глава,
кости мъченишки,
с недодумани слова
и с глухи въздишки.
Кой чу сетният ти вик
молебен и жален?
Кой прие във оня миг
твоя взор прощален?
Кой на помощ се яви,
кой сгря твойта вяра,
кога мечът се възви
над глава ти стара?
Твой съм син и тук не бях,
ръка да протегна,
твоя кръв съм — не успях
с теб ведно да легна.
Кой знай що си тук мислил,
страдалецо клети,
болен, немощен, унил —
на звяра в ноктете?
Може би да си умрял,
като тиха жертва,
може би си прогълчал
нечуена клетва,
въз съдбата, въз светът,
Комментарии к книге «Леевица», Иван Вазов
Всего 0 комментариев