Иван Вазов
Раненият опълченец при Шейново
Бой гърми, земя трепери.
Недалеч, под голий рът,
трима руски офицери
в бедна хижица лежът.
Славни рани из клането
ги извадиха навън,
малко чаец във гърнето
ври над слабият огън.
Изведнъж скръцна вратата
и носилка влезе пак
с нова жертва от борбата
с ратник млад, с ударен крак.
Кръв тече обилна, гъста
из пречупената кост,
сабя турска е на кръста
на злочестий млади гост.
— Ура! Ваше благородье! —
радостно извика той, —
знамето се там забоде!
Ура… Шейновския бой!
— Ну, разправяй, бога ради,
как и що?… Добра ли вест?
— Вейсел-паша се предаде
с шейсе батальона днес!
— Браво, браво, мой любезний,
за таз славна новина!
Пийни чаец, постопли се,
виж, навънка е зима.
А таз рана как ти доде?
Колко кръв, бедняжка!… Ех!
— Нищо, ваше благородье,
във редута я приех!
Комментарии к книге «Раненият опълченец при Шейново», Иван Вазов
Всего 0 комментариев