Иван Вазов
Оживелите кости
Съдбата, що дарува
на птичето гнездо,
на скитник кораб завет,
на дивий звяр легло,
и мене — скитник беден —
най-после съжали
и кътче на земята
ми малко отдели.
Да, кости и останки
от стари векове,
и черепи изгнили
на мъртви родове.
Но призраци ужасни
дойдоха през нощта.
„Кяфире! — те крещяха, —
как имаш дързостта?
Тук никой крак неверни
не бе стъпал до днес,
сега сме поругани,
изфърлени без чест.
Какво позорно време!
Кой би изтраял туй?
Или пророкът вече
не види и не чуй!?“
О, сенки, аз им рекох,
идете си назад,
потайте се в земята,
Комментарии к книге «Оживелите кости», Иван Вазов
Всего 0 комментариев