«Леденият сфинкс»

Жул Верн

Леденият сфинкс

I

Мнозина, а може би и всички, по всяка вероятност ще се отнесат с голямо недоверие към този правдив разказ, макар и само за това, че той има такова необикновено заглавие — „Леденият сфинкс“. Но както и да е, смятам, че той заслужава да бъде разказан на читателите, а след това те може да вярват или да не вярват на разказвача.

Трудно би било да се намери за начало на тези чудесни и същевременно страшни приключения по-подходящо място от островите „Безутешност“, както ги е нарекъл през 1779 година капитан Кук. И да си кажа право, след като прекарах на тях няколко седмици през 1839 г., аз със сигурност мога да потвърдя, че те напълно заслужават печалното име, което им е дал знаменитият английски мореплавател. „Безутешност“ — с това е казано всичко.

На географските карти в повечето случаи вместо „Безутешност“ е означено острови Кергелен, малка група, разположена на 49°54′ южна ширина и 66°6′ източна дължина. Съставителите на карти и учебници се оправдават с това, че през 1772 година французинът барон Кергелен пръв открил тези острови в южната част на Индийския океан. При това трябва да добавим, че командирът на ескадрата си въобразил, че е открил нов континент на границата на Атлантическия океан и чак по време на втората експедиция разбрал грешката си. Вместо континент, оказал се малък архипелаг. Но въпросът не е в това, а в името, и аз настойчиво ви моля да ми вярвате: „Безутешност“ — това е единственото име, което подхожда на тази малка група от триста острова, или по-точно островчета, захвърлени далеч от необятната водна пустиня и водещи вечна борба с ужасните морски бури, идващи от Южния ледовит океан.