«Синята брада»

Кърт Вонегът

Синята брада

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Тази книга е роман и едновременно с това иронична автобиография. Тя не бива да се приема като сериозен труд върху историята на течението за абстрактен експресионизъм — първата истинска школа за изкуство, родена в Съединените американски щати. По-скоро е друго — просто едно описание на собствените ми реакции по отношение на някои неща в живота.

Рабо Карабекян е напълно фиктивен герой, такива са и Тери Кичън, Сърк Бърман, Пол Слейзингьр, Дан Грегъри, Едит Тафт, Мерили Кемп и всички останали персонажи. А когато споменавам действителни и известни личности, аз внимавам да не разкрасявам излишно техните постъпки и да не измислям нищо ново.

Бих добавил още, че много от написаните тук неща се дължат на прекомерните суми, заплащани за произведения на изкуството от миналия век. Концентрацията на огромни парични средства в ръцете на шепа хора или институции роди възможността да се проявява една особена игривост по отношение на общочовешките ценности; толкова по-нелепа, колкото по-сериозно я проявяват нейните носители. Имам предвид не само пясъчните кули в областта на изкуството, но и повечето детски игри — тичане, скачане, боричкане, хвърляне на камъни.

И танцуването.

И пеенето на песнички.

К. В.

(обратно)

„Ние трябва да си помагаме да преодолеем това нещо, каквото и да е то.“

Доктор Марк Вонегът

(От едно писмо до автора, 1985 г.)

(обратно)

СИНЯТА БРАДА

АВТОБИОГРАФИЯТА НА РАБО КАРАБЕКЯН

(1916–1988)