«Неделна почивка»

Йон Лука Караджале

Неделна почивка

Рядко се случва един дълго подготвян гуляй да излезе сполучлив, докато случайният, набързо стъкмен, почти винаги е хубав.

Защо ли, защо ли е така? Не трябва постоянно да си блъскаме ума и да философстваме, да търсим причината за всяко нещо… Достатъчно е да констатираме как стават нещата и от тази констатация да извлечем поуката: дори на отдавна подготвян гуляй да не отиваме с големи надежди за веселба, нито пък да се колебаем, когато неочаквано ни се удаде случай за гуляй; да отиваме на драго сърце, ако нямаме някоя по-сериозна работа, казвам по-сериозна, защото в нашия кратък и отруден живот дори гуляят не е нещо толкова несериозно, както казват някои мъдреци, едни от които са проклети, а други са лицемери.

Така поне мисля аз и затова оная вечер прекарах толкова добре.

Миналият четвъртък, понеже нямах работа, към седем вечерта се разхождах по Каля Викторией и гледах как сноват насам-натам каляски, файтони, автомобили: хора, елегантност, изобилие… каквото рядко се вижда дори в най-проспериращите градове. И си казвах: кои са тия, които от известно време са измислили, че в страната се шири беднотия, че животът бил поскъпнал и сме били застрашени от аграрна криза? Какви глупаци!

Докато си мисля така, ето че се сблъсквам с моя приятел Костика Паригориди, който, противно на познатия му от всички характер, сега има вид на унил човек.