«Нерон вълкът»

Христо Калчев

Нерон вълкът

Този роман не почива върху действителни факти. Имената, лицата, местата и действието са плод на авторова фантазия. Каквато и да било прилика с истински събития, места, лица — живи или пък покойници — е чиста случайност.

I

— Трябва да спрем руснаците — Каза Вълкът след дълга пауза. „Не можем да ги спрем!“, мислеше трескаво той, загледан в смълчаните лица пред себе си. „Не само, че ще проникнат тук, но ще ни изтребят Като плъхове…“

— Как? — брат му Жорж прекъсна мисълта му.

Беше пил. Най-малко три „паспортс“. „Ще бия това Копеле!“ — но на глас каза:

— Наемете ония ченгета. Веднага. Двайсет бона заплата и хонорар на парче. Утре вечер ги искам тук. А сега се разкарайте. — Вълкът заби пръст в челото на брат си — ти не!

Когато останаха сами, Жоро припряно грабна думата.

— Мама се обади. Леля има нужда…

— Знам! Пратих парите — Вълкът го хвана за врата и заби очи в зениците му. — Друсаш ли се, лайно такова?

— Ти луд ли си?

— Да или не?

— Не — каза Жорж. — Нито днес, нито някога съм пробвал стъф. Кълна се в паметта на татко!

— Но си пил?

— Три малки скоча.

Вълкът го пусна и седна върху плота на бюрото си.

— Не пий бе, Жоро. Командваме империя. Ако не ги държим изкъсо тия главорези, първо нашите глави ще паднат.

— Пия малко и само вечер.

Вълкът махна уморено с ръка, отиде до бара, извади бутилка „Дънпъл“, наля две чаши, добави сода, лед и му подаде едната. Отпиха мълчаливо.

— Катето има ново гадже?

— Видях го — кимна Жоро. — Инженерче с изтрити токове, но прилича на теб. И подсилва приликата.