«Коледните вълнения на Врабчо»

Петър Кърджилов

Коледните вълнения на Врабчо

Семейството на малкия Врабчо живееше в топло гнездо, сгушено под стряхата на Голямата къща. Един ден татко Врабец каза на сина си:

— Утре е Коледа. Хайде да направим една празнична разходка.

Речено-сторено. Трите врабчета напуснаха гнездото и полетяха на воля. Първото нещо, което съзряха от другата страна на къщата, беше един снежен човек. Вместо очи имаше лъскави черни въглени, а вместо нос — голям червен морков. А на главата му беше поставена сламена шапка. Тя сигурно е изглеждала чудесно, когато е била нова. Малкият Врабчо уплашено изчирика.

— Не бой се — каза мама Врабка. — Това е един обикновен снежен човек.

— Аз не съм Обикновен снежен човек — обади се снежният човек. — Аз съм Специален коледен снежен човек.

Чак сега трите врабчета забелязаха, че той наистина е специално украсен. На старата му шапка бе закичена голяма червена панделка. Около врата му бяха увити пъстроцветни гирлянди, а на гърдите му важно се мъдреше счупена златиста топка.

— Тази топка е била украшение за елха — гордо рече Коледният снежен човек.

— Изглеждаш чудесно! — възхити се искрено Врабчо. — Само дето носът ти ми се струва твърде дълъг.

Трите врабчета накацаха върху дългия червен морков и започнаха да си кълват от него. Коледният снежен човек разбра каква е работата, но не се разсърди. Той беше много по-добър от някои истински хора и затова разреши на гладните птички да си похапнат. Само по едно време рече уж сърдито:

— Ей, внимавайте да не ми изядете целия нос!

Когато птичките позаситиха глада си, татко Врабец грабна една снежна топка, захвърлена наблизо, и я постави върху рамото на снежния човек. От нея тримата оформиха едно малко снежно врабче, на което поставиха две боровинки вместо очи.

— Ще ти прави компания — рече татко Врабец.