«Неразделни другари»

Емил Коралов

Неразделни другари

Двама селяни-земляци имаха момци юнаци. Първият бе здрав и як и бе истински юнак. Доста лакомо ядеше и като левент растеше. И не беше мързелив, а работен, пъргав, жив. Но да учи го мързеше, книги никак не четеше. Видиш го все мига-мига, с пръсти сочи, срича книга, а за друго мисли той — мисли за игри и бой.

И баща му бе работен, но и той бе неграмотен, та му думаше и той:

— Я ти, сине, се не бой! Теб наука ти не трябва, с труд ще си изкарваш хляба. Щом се трудиш, туй ти стига и не ти е нужна книга!

Да чете синът престана и така неук остана. И във селото тогаз кръстиха го Книгомраз.

Другият младеж не беше нито толкоз здрав и як, нито толкова юнак. Ала книги той четеше, бе прилежен ученик: стана тъй голям умник. И помагаше във къщи, без да кряска и се мръщи. Хем си работеше нещо, хем се учеше горещо. Книгата му беше драга — с нея става, с нея ляга. И така изчете той книги най-добри безброй. А пък и баща му често го подтикваше горещо:

— Кой от книгата се учи, той в живота ще сполучи. Знанието и труда водят днес напред света!

И защото все четеше, с книгите се не делеше и изчете той цял куп — кръстиха го Книголюб.

Ден след ден така летят, нашите момци растат. Таткото на Книгомраз често казва с весел глас:

— Не, добруването, братко, само с труд се вред постига! Твоят син напразно с книга губи времето си златно! Най-доброто на света туй е, брате мой, труда.

Таткото на Книголюбчо отговори му тогаз:

— Като теб не мисля аз. Син ми няма да е глупчо. Най-доброто на света вярно, брате, е труда, труд е също да се учиш, нещо ново да научиш! А във книгата се крие сбрана мъдростта в света! И от нея черпим ние разум, сила, красота!

И поведоха бащите спор във къщи, по стъгдите — кой от двамата им сина по-добър живот ще има. Цяло село заспорѝ и хлапаците дори. Най-подир един им рече: