«Избирателен закон»

Алеко Константинов

Избирателен закон

I. Общи наредби

Чл. 1. Народните представители както за Обикновеното, тъй и за Великото народно събрание се избират по реда, указан в настоящия закон.

Чл. 2. Всяка административна околия съставя една избирателна единица и изборът става около централната кръчма; за улеснение на избирателните околии с население повече от 40 000 души жителите могат да не дохождат на избора. Бюрото ще се грижи да пусне вместо тях бюлетини.

Чл. 3. Когато мястото на някой представител стане вакантно поради насилствена смърт, изчезвание или неблагонадеждност, министърът на вътрешните дела назначава допълнителен избор, който трябва да се извърши през такъв месец, когато има най-много виелици, за да не се тревожат далечните избиратели.

Чл. 4. Изборът не се повтаря и трае само един ден; но ако би в този ден да се избере по недоразумение някой порядочен човек, може чрез изгасвание на свещите при взимание списъците изборът да се счете за нестанал и да се повтори следующия неделен ден.

Чл. 5. Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влиние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.

II. Избиратели

Чл. 6. Избиратели са тия български граждани, които не се плашат от отоманския наказателен закон и се ползуват със силни мускули и разнородно оръжие.

Чл. 7. Военните на действителна служба могат вземат най-живо участие в избора. Бомбардирванието на градовете се допуща само в случая, когато и с угасванието на свещите не се достигне целта.

Чл. 8. Не могат да бъдат избиратели:

1. Лишени без съд от свобода.

2. Лицата, които без разрешение от правителството напишат свои бюлетини.

3. Разсъждающите.

4. Телесно слабите и