«„От много ум“ (Разказче)»

Алеко Константинов

„От много ум“

Разказче

…Жена му ако е българка, много ще ми бъде чудно, но той е българин. Има си българи роднини. Наистина той не им ходи и те не му ходят, но туй не изменява званието им на негови роднини. Ако искате да знаете истината, жена му е, която не може да ги търпи. Тя е живяла някъде из Европа, па сега не може да търпи простите. Натура.

— Parvan, je ne veux pas qu’il me viennent seux là, les vôtres. C’est entendu, n’est pas? Първане, не искам да ми дохождат онези, вашите! Разбра ли? — каже госпожата и Първан мига. Характер!

Роднините му дохождаха отпърво веднъж-дваж да видят булката, но тя ги удостояваше много-много с тази чест.

— Mais qu’est ce que ca te fait, mo chère? Un moment! Il desirent te voire. Какво ти струва, драга? Минутка, искат да те видят — умолява Първан гордата съпруга, която стои в другата стая и не иска да излезе пред Първановите роднини.

— Tu ne me prends pas pour un monstre, je crois bien? Je ne veux pas me montrer à ces sauvages-là? Вярвам, че ти не ме считаш за чудовище? Не искам да се показвам аз на ония диваци! — каже сърдито госпожата, тропне с крак и се изправи с всичкото си надменно величие.

На Първана беше мъчно отначало, но принуден да мига и да мълчи, той лека-полека привикиа.

Дълго време не му дохождаха роднините. „Оставете го по дяволите“ — казваха те.

Първан напредна, а Madame Parvan йоще повече. Нареди си тя един салон и какъв салон! Колко великосветски романи са прочетени, колко модни прейскуранти са разгръщани, догде се изработи този вкус. То не е салон — съкровище! Наистина Първан позадлъжня малко, но кой му гледа такива дребни работи. Па най-сетне какъв ще бъде той аристократ, като няма дългове?