«Джим Пембъртън и синът му Тригър»

Уилям Сароян

Джим Пембъртън и синът му Тригър

В ресторанта на Уили, разположен на Пийч стрийт, влезе баща ми; аз стоях на тезгяха и разговарях с Елла, новата сервитьорка от Тексас, дъвчех кюфтета и отпивах от чашата кафе. Хвърли си шапката на мраморния тезгях, съблече си палтото, сгъна го, остави го до шапката и се обърна към мен:

— Триг, смятам да ти счупя главата. Разправял си на мисиз Шеридън, че не съм бил във войската, а?

Едва не се задавих с кюфтето и кафето, а Елла ми каза да си вдигна лявата ръка, защото помагало против хълцане.

— Триг, дигай се от тоя стол! — вика баща ми.

— Поне кюфтето да си довърша — казвам аз.

— Хубаво — рече баща ми. — Да приказваш на мисиз Шеридън, че никога през живота си не съм убивал човек! И сега вече не иска да ме погледне.

— Добре, татко, само чакай да си изям кюфтето. Ти никога никого не си убивал и сам знаеш това.

— Ти пък откъде знаеш? — рече баща ми. — Сигурен ли си?

— Не съм съвсем сигурен, татко, но за какъв дявол ти е да убиваш някого?

— Това не е твоя работа! — вика баща ми. — Нямам време да обяснявам кое защо и как. Гълтай си бързо последното кюфте и ставай! Главата ще ти счупя!

После се обърна към Елла:

— Здравей, Елла — каза той любезно. — Поръчай ми една говежда пържола. Може и малко по-сурова.

— Да, мистър Пембъртън — рече Елла. — Наистина ли ще се биете с Тригър?

— А отде-накъде ще плещи за мен разни лъжи?

— Това, татко, не е никаква лъжа — обадих се аз. — Кого изобщо си убивал? Кажи поне едно име!

— Едно ли, дявол да го вземе! — рече баща ми. — Мога на пръсти да ти изброя четиринайсет души.

— Нямаш четиринайсет пръста — казах аз. — И десет нямаш. Осем са. Двата пръста на лявата си ръка изгуби в дъскорезницата на Пери.