«Тайнственият мистър Стийн»

I

Човекът, който влезе в кабинета на Хомър Джексън, носеше лявата си обувка на десния крак и дясната си обувка на левия.

Той направо стресна Хомър. Беше висок човек с дълги крайници и тромави движения, но елегантно облечен… като се изключеха обувките му. Но и обувките му бяха елегантни, само дето ги носеше по особен начин.

— С мистър Хомър Джексън ли имам честта да говоря? — попита той с официалност, с каквато Хомър никак не беше свикнал.

— Да — отговори Хомър.

Той се размърда малко неловко на стола си. Дано това да не е някаква шега на Габи Уилсън.

Габи държеше кабинет в същия коридор и обичаше много да се задява с Хомър. Когато Габи скроеше някаква шега, влагаше цялата си душа в нея; не пропускаше нито една подробност. А някои от шегите на Габи бяха много жестоки.

Ала човекът изглеждаше напълно сериозен и може би малко неспокоен.

— Мистър Хомър Джексън, посредникът за продажба на недвижими имоти в предградията? — продължаваше той.

— Именно — потвърди Хомър.

— Специално за имоти около езерото и селата?

— Точно такъв съм — Хомър започна да се чувствува неловко. Този човек много го осукваше и Хомър съзираше тук пръста на Габи.

— Искам да поговоря с вас. За една малка работа.

— Говорете — рече Хомър, махайки с ръка към един стол.

Човекът седна внимателно, прав като свещ на стола.

— Името ми е Оскар Стийн — каза той. — Ние строим на така нареченото Сандърсово място. Наричаме го Щастливия кът.

Хомър кимна.

— Познавам това място. То е последният свестен парцел край езерото. Имали сте късмет, че сте го купили.

— Благодаря, мистър Джексън. Смятаме, че е хубаво.