I.
Юнак върви из пътя
печален и сърдит,
назад се не обръща,
върви напред, напред.
Пред него град се вижда
и хубав, и висок,
но плаче кат го гледа
юнака чероок.
За него й свято место
града, дет се й родил,
за който толкоз често,
той в странство е жалел.
И на, стои пред него
тоз хубав, чуден град,
но пълно на юнака
сърцето му е с яд.
Защо? Какво ли нещо
го мъчи и суши,
набърчило му чело
сърцето му топи?
Защо е той умислен
тоз хубавец юнак,
и гледа с поглед жален
на своя бащин град?
Юнак се спря умислен
и с силен, страшен глас
той страшна дума казал
в таз чудна лятна нощ:
„Проклет баща-убиец,
ти тук, тиран, живейш,
народен кръвопиец!
Ти скоро ще умреш!“
II.
Чорбаджията Петко
Комментарии к книге «Баща и син», Стефан Стамболов
Всего 0 комментариев