Спете тихо, братя мили,
лека да ви е пръст.
Нек над вашите гробове
и да няма кръст!
Вий юнашки тук се бихте
и без да ви е страх,
за свобода кръв проляхте,
станахте на прах.
И макар вий да умрехте,
но ваша живот
ви направи да живейте
во веки веков.
Всеки с почит ще приказва
за ваще дела,
за пример ще ви показва
на свойте деца,
И кога за вази слушат
малките деца,
силно, бърже ще затупват
техните сърца.
Много от тях ще поискат
тъй също кат вас
да се бият, да страдаят
за свободен глас.
Веч почивайте си сладко,
юнашки мъже,
спете тихо и дълбоко
с спокойно сърце.
Не жалехте за народа
ни деца, имот.
А за милата свобода
своя живот.
Но кат левове безстрашни
дойдохте при нас;
нож, куршуми, кол, бесилки —
нищо зарад вас!
Комментарии к книге «Над караисенските герои», Стефан Стамболов
Всего 0 комментариев