«Нова колония»

— Разбрах, че сте настоявали да ме видите, майоре.

— Тъй вярно, адмирале.

— И какво имате да ми кажете?

— Едва днес ми бе предоставена възможност да се запозная с пакета от инструкции, които смятате да изпратите на коренното население и останах, меко казано, неприятно изненадан от съдържанието му.

— Мога ли да знам какво толкова Ви учуди?

— Преди всичко корекциите, които сте нанесли в стандартния текст.

— По-конкретно, ако обичате.

— Ако се налага да посочвам определени фрагменти, това ще отнеме прекалено много време, тъй като списъкът е доста дълъг. Бих казал, че почти нищо не е оставено в автентичния му вид.

— Въпреки че не смятам, че изобщо Ви дължа обяснения относно решенията си, ще се огранича с това да Ви припомня директивата за промени при специфични условия.

— Мога ли да попитам в какво виждате спецификата на обстановката тук?

— Най-вече в това, че както изглежда, в миналото тази колония е била посещавана от други експедиции, изпратени от враждебни на нас сили. Дори допускам, че сме открили техен секретен концлагер за „групова терапия“ на индивиди с поведенчески отклонения.

— Да, известно ми е какво е официалното становище по въпроса, но въпреки всичко не съм убеден, че с това се изчерпват причините за такива драстични промени в текста.

— Вижте какво, майоре, налага се отново да Ви напомня, че въпреки всичко, тук имате статут на наблюдател.

— Или по-скоро надзирател?

— Можете да се наричате както си искате в метрополиса, но тук командвам аз.

— Ще отразя този наш разговор в доклада си.

— Не ме карайте да се смея. Знаете, че не се страхувам нито от Вас, нито от тези, които представлявате.

— Адмирале, длъжен съм да ви предупредя, че поведението Ви няма да остане безнаказано.