• Читалка
  • приложение для iOs
Download on the App Store
  • Читалка
  • приложение для Android
Get it on Google Play

«Забавлявали се до смърт»

1773
1 страница из 4
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

стр.

0:05


Пулсът на паниката нахлу в пробуждащото се тяло, заглушавайки воя на сирените и ритъмът му постепенно се сля с този на премигващите аварийни светлини, внесли тревога във всеки един отсек. Съзнанието зае своето място, за да установи, че пред погледа се е изпречил надпис: АВАРИЯ

Ръката се протегна към пулта за свръзка, а гласът запита:

— Какво е положението, Първи?

— Аварийно навлизане в конвенционалното пространство.

— Причина?

— Вероятно преминаване в близост до некартографиран гравитационен източник.

— Координати, Втори?

— Невъзможно определяне на местоположението. Ефективност на навигационните системи тринадесет процента.

— Скорост?

— Деветдесет и шест процента от граничната при стационарно допускане за обекта.

— Тук Първи. Вашите заповеди, Капитане?

— Започваме преминаване в орбита.



0:33


— Данни за обекта, Втори?

— Звезда с маса нула цяло и деветдесет и шест слънчеви.

— Разстояние до звездата?

— Сто и тринадесет слънчеви диаметъра.

— Параметри на орбитата ни, Първи?

— Пренебрежим ексцентрицитет. Скоростта в момента е двадесет и два процента от граничната.

— Ефективност на бордовите системи, Втори?

— Тридесет и три процента.

— Данни за местоположението?

— Все още не можем да определим къде се намираме, защото вероятно сме навлезли в периферията на малък газов облак, а освен това по-голяма част от детекторите на електромагнитни лъчения временно се намират извън строя.

— Какви са по-нататъшните Ви заповеди, Капитане?

— Определям петчасов срок за възстановяване на изправността на навигационните системи, преди нов опит за пространствен скок.

Най-после бе дошъл моментът, когато Капитанът можеше да се отпусне. Но тъкмо когато той притвори очи, сигналът на първа комуникационна линия отново го постави нащрек.

— Извинете, Капитане — прозвуча гласът на Първия, — но трябва да докладвам за откриването на спътник на звездата с много странни параметри.

— Какво толкова странно открихте, Първи? — със смесица от учудване и леко раздразнение попита Капитанът.

— Изключително силно радиоизлъчване, чийто източник със сигурност не е звездата, а именно този обект.



1:13


— Нещо ново, Първи?

— Спектърът на излъчването има необичайни прекъсвания, които свидетелстват за специфичен състав на материята на спътника.

— Тринадесет часа ще бъдат ли достатъчни за изследване на обекта?

— Имаме всички основания да вярваме, че да.

— В такъв случай ще използваме закъснението за пълно възстановяване на станцията и екипажа, успоредно с подготвянето на доклад за звездната система. Рапортувайте само при извънредна ситуация.

— Тъй вярно, Капитане.

Умората натежа отново върху тялото, понасяйки го към спокойствието на съня. Но ето, проклетият сигнал за свръзка отново успя да го извади от унеса.

— Капитане… Смятам, че имам да Ви съобщя нещо важно. Установихме, че източникът на радиоизлъчването е доста концентриран… Казано направо, това е точка, намираща се в орбита около обекта, който със сигурност определяме като планета.

Мълчанието на Капитана остана ненарушавано около минута. След леко покашляне, той каза:

— Започнете подготовка за среща с обекта.

— Не мислите ли, че не е съвсем безопасно?

— Да разбирам ли, че смятате този обект за изкуствен спътник?

— Разбира се, че не, но…

— В такъв случай очаквам изчисленията за координатите на пресичане на траекториите.



5:00


Времето за последна проверка бе дошло. Едва ли можеше да се очаква значително подобрение на положението, но въпреки това Капитанът попита:

— Как вървят възстановителните операции, Втори?

— За съжаление, успехът ни е доста ограничен, Капитане. Обсегът на действие на повечето навигационни уреди не надвишава два слънчеви диаметъра при средна чувствителност.

— Колко време остава до срещата, Първи?

— Четири часа и тринадесет минути.

— Каква е последната информация за планетата?

— Диаметърът е приблизително две трети от земния. Обвивката е твърда. Температурата на повърхността е около двеста и двадесет градуса над абсолютната нула. Силно разредена азотна атмосфера. Самата планета притежава сравнително по-слабо радиоизлъчване, идентично по параметри с това на спътника й, но интензитетът му е почти еднакъв по цялата повърхност.

— Други специфични особености?

— Изключително спокойна метеорологична обстановка. Тя вероятно е следствие от странното спокойствие на повърхността на звездата, за което Ви информирахме по-рано. Все още не можем да установим дали това е период на затишие или перманентното й състояние. Данните, получени от движението на планетата, свидетелстват за пълна липса на сеизмична активност.

— „Свят на мъртвешкото спокойствие“? — подхвърли Капитанът. — Е, ако не броим меко казано странното излъчване… Добре. В оставащите часове до навлизане в орбита се опитайте да отпочинете. Доколкото е възможно, разбира се… Преминаваме към автопилотно управление.



8:33


„Отново ли?“ — попита безгласно Капитанът. След миг, с възстановено самообладание той установи връзка.

— Да?

— Съжалявам, че се налага да Ви обезпокоя, но ми се струва, че там става нещо.

— Бихте ли пояснили какво?

— Активността на радиоизлъчването се измени драстично.

— В какъв смисъл?

— Интензитетът на излъчването, идващо от спътника рязко се повиши в една много тясна честотна лента и минута по-късно секна заедно с това на планетата.

— Що за…

— Тук Втори. Получихме първите снимки на спътника.

— Е, какво е положението?

— Най-вероятно това е обект с изкуствен произход. В момента обработваме първата детайлна фотография.

— Прехвърлете я на моя монитор.

Изображението започна бавно да се изостря, но дори на този етап за всеки служител от флота бе ясно, че пред себе си вижда силует на станция. Но какво правеше тук? И защо замлъкна така внезапно? Време бе за свикване на извънредно съвещание. Капитанът се включи на стандартния канал.

— Какъв е произходът на обекта според Вас, Първи?

— Ако позволите да изкажа личното си мнение, основният въпрос е къде всъщност се намираме.

— Кога ще можем да отговорим на този въпрос, Втори?

— Това, което моят екип е постигнал до момента е локализирането на двадесет и два звездни обекта, но за съжаление, определянето на местоположението ни ще се забави доста, поради неизправността на уредите.

— Тук Първи. Капитане, моля погледнете монитора си.

Комментарии к книге «Забавлявали се до смърт», Симеон Симов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства