По Ф. Фрайлиграт
Чест томува, що над рало
гръб прегъва в жар и хлад,
със ръце си що подига
и извърта тежкий млат.
Който в дълбини подземни
е принуден да се вре
с тежко бреме на гърбът си
да му челяд в глад не мре.
Чест на вас, работни хора,
чест на шияви ръце,
чест на капки пот пролени
в град ли, в село л’след овце.
Но да споменем и тия,
цели нощи що не спят,
ум на работа напрягат,
глад и нужди да търпят.
Книжник бил той в мрак и плесен,
в прах отънал, тялом слаб,
тоз, що пише стих ил’ песен,
на идея волний роб.
Шут, що служи за заплата,
услужливий лицедей,
ил’ с ученост пребогата
древнекласичний лакей.
Той е също пролетарий,
гладен ходи, в дълг живей,
побелял е в денье цветни,
приживе от грижи тлей.
В гроб ще падне от усилье,
а детинский вик за хляб
Комментарии к книге «Работниците», Петко Р. Славейков
Всего 0 комментариев