Постатта поведе сръчно бяла Неда;
Стаменко по нея сили да преваря —
Неда шеговито изпод вежди гледа,
той и тъй, усмихнат, неи отговаря:
„Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия —
не те ли спреваря, давам, душо блага,
пръстен на ръката, нанизи на шия,
и сърце придавам — придан тебе драга.“
Бърза бяла Неда, жъне и отваля,
а сързе й трепка, като птичка плаха…
Слънцето отскочи вече на копраля,
морните жетвари на похапка спряха.
Само бяла Неда сърпът не оставя,
по̀чив и похапка — кой за тях ти мари…
„Да му мисли, който о̀блог се залавя!“ —
Стамена подкачат охолни другари.
Слънце спря на пладне. Ветрец не подухва
и омара трепка над поле. На за̀вят
морната дружина седна да пладнува;
само те двамина сърпи не оставят.
Двайсет пъти вече по̀стат подновиха —
нито той настига, нито тя остая…
В слепи очи бие кръв младежка лихо,
погледи примрежа слънчова замая.
Щом да отмалнеят сили заморени,
младо сърце пак ги с порив нов подйема…
Падна вечер. Неда дружките засмени
Комментарии к книге «По жътва», Пенчо Славейков
Всего 0 комментариев