«Северно сияние»

Стозвучний рев на битката вседневна не стихва в снежните поля. И върху бледните чела Смъртта чертай, развихрена и гневна, зловещия си жертвен знак. А вихрите сред степите безбрежни отбрулят жълтите листа, забравени от есента, и разпилели къдри белоснежни, ридаят в ледения мрак. Но стъпват твърдо легиони горди по своя буреносен път, над тях шрапнелите мълвят заканите на обезличени орди, прокълнати пред бащин праг. А всички страдущи и морни братя, осъдени на вечен гнет от рухващия стари свет, целуват с трепет стъпките им святи, вбраздени в кървавия сняг. От сибирските мрачни хижи, от каменния Петроград, презрели делничните грижи, червените тълпи се нижат, сплотени твърдо брат до брат. А тъй жестока е борбата! Отде не плъзна хищен враг? И кой престъпник на земята не тръгна с кървав нож в ръката да сее ужаси и мрак? Налете с кървави пълчища настръхналият Капитал, обърна в дим и пепелища на Сибир мирните селища, вериги нови изковал. Но гръмна мълния метежна над синовете на нощта и в свойта участ неизбежна стопиха се кат преспа снежна недоброими пълчища. Безумец е, кой хвърля шепа пръст — с пръст слънцето да затъмни, и кой надежда храни слепа да спре стихията свирепа на океанските вълни. Да бъде крепка, братя, десницата ви свята! Вий първи в тъмнината запалихте звезда. Лъчът й ще учуди, зовът й ще пробуди задрямалите люде към хляб и свобода. И вихър от крилати души ще да разклати престъпните палати на земната беда. Да бъде крепка, братя, десницата ви свята! Вий първи в тъмнината запалихте звезда. От руските поля далеч до Атлантика, през тайнствения лес на Индия безкрайна и всъде по света, де пот и горест блика, трепти с рубинен лъч сияние велико, открило със любов свещената си тайна. И неговия лъч е взор на херувим, и неговия зов е гръм: „Да победим!“ Тълпи се легион до братски легиони и бурното море издига се и тътне: „Станете вий, деца, вий, робски милиони, притиснати под златни кървави корони, угасващи в нощта и в сънищата смътни! Станете вий, деца на Лондон, Берлин, Рим, умира старий свят, ний нов ще сътворим!…“ И блика над света туй северно сияние, огряло огнен път през кървавата вечер, и робските деца възрастват в великани, в смирените сърца разбуждат се закани и тътне все напред рубинения глетчер. А неговия зов лети кат светъл химн, а неговия химн гърми: „Ще победим!“

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00