«„Българска сбирка“ (год. XX, кн. 3 и 4.)»

Г-н А. Теодоров-Балан, старият ревнител за правилност и чистота в родния ни език, на когото дължим вмъкването в нашия речник на много нови хубави думи и изгонването на много чужди думи, отново издига глас в списанието „Българска сбирка“ против притъпяването усета на българската реч у стари и млади и се опитва да намери средствата за избава от тая „неволя“. Добри чувства са довели автора до написването на статията и хубави верни мисли са набелязани в нея, но прочитането й е цяло изпитание за търпението на четеца. Речта на самия ревнител за хубава реч е мудна и замотана. От преголям усет за правилност и чистота в нея е прегазена живостта, гиздавината и звучността й, а, струва ни се, тези последните три качества са ако не повече, то поне наравно ценни с първите две.

Пак в 3-а книжка са поместени петнадесет „недомлъвки“ в стихове на г. Ст. Михайловски — остроумия и „философии“, които, ако бяха написани в размерена реч, се би могло да се четат с по-голям интерес. Грапавият и недотаслен стих е отнел много от силата и яснотата. Последната „недомлъвка“ цитираме изцяло, като доказ за липса у самия автор на ония добродетели, които той с ювеналовски бич иска да създаде в сърцата на съвременниците си.