В памет на дядо ми Захари Ангелов Донев,
загинал на фронта при връх Китка през 1913 година.
1.
Мокра земя,
кал
и разстреляни селяни —
рано
скосени
ръкойки
разхвърлени.
Огнени сърпове
спорят
и порят
на кърпи
простора,
птици опърпани
крият
в крилата си
слънцето.
2.
А пред дворове
и порти протрити
славят с гъдулки убитите
и се раздават
закръглени пити.
Майките
рожбите
раждат
сред нивите,
хлипа
в гърдите им
дрипава
мъката.
Кой ще догледа
деца недогледани?
Кой ще погали
жени непогалени
любени —
Комментарии к книге «Вместо реквием (Поема)», Димитър Донев
Всего 0 комментариев