В памет на дядо ми Захари Ангелов Донев,
загинал на фронта при връх Китка през 1913 година.
1.
Мокра земя,
кал
и разстреляни селяни —
рано
скосени
ръкойки
разхвърлени.
Огнени сърпове
спорят
и порят
на кърпи
простора,
птици опърпани
крият
в крилата си
слънцето.
2.
А пред дворове
и порти протрити
славят с гъдулки убитите
и се раздават
закръглени пити.
Майките
рожбите
раждат
сред нивите,
хлипа
в гърдите им
дрипава
мъката.
Кой ще догледа
деца недогледани?
Кой ще погали
жени непогалени
любени —
недолюбени,
любили —
недолюбили?
3.
Ронят се сълзи
от свещи
и хора.
Стапят
се свещите,
стапят се
хората,
вдига се мъката
скръстила
пръсти
напукани.
Ти ли си майчице?
Плачеш ли,
плаче земята —
черна светиня.
Няма го вятъра —
южният вятър,
нейде замина.
Портата стара —
стара остана,
клоните голи.
Как през живота си,
още отрано
да не се молиш.
Чуждите ниви —
дългите нощи
те състариха.
Свърши войната.
Няма го още.
Где го убиха?
4.
Три пъти
в утрото
слънцето блесва,
блесва
и пак се прикрива.
Три пъти
плесват
петлите
с крилата си
в стрехи крайпътни,
далечни
и сиви.
Дрехите вече
загниват в пръстта,
а неизпраната кръв
избуява над нея,
в цвят аленее
до дънер кръстат.
Идва задушница
кърваво алена.
Пак ще засветят
звездите бъкърено
и като
хиляди свещи запалени
ще догоряват
и капят по къра.
А незаритите
още очаквани,
срити с пръстта
от куршумите,
чужда земя
ще целуват завинаги,
вместо Балкана и Тракия.
5.
Слушайте хора!
Пейте за тази земя!
Тази земя,
под нозете на живите.
Ралото вбива гръбнак
и разрива пръстта,
майките сеят
накъкрено семето.
Пейте за тази земя
и за ръцете корави,
късали китки от здравец,
скътвали
в кърпи некърпени
цвете
и хляб неначенат.
Тази нощ
с влака
се връщат
войниците.
Майките, слезли
нощес от иконите,
бързат,
с напукани устни
целуват нощта
и като стадо
децата невръстни
хукват
по пътища пусти
пред тях.
Тази нощ
с влака
се връщат
войниците…
6.
Тихо е.
Тихо.
Бавно и плавно
на пръсти луната
качва се по стъпалата
от облаци
и като царски придворни
звездите
правят ѝ път,
за да мине.
А през баири
и свлачища орни
влачат се хора
Комментарии к книге «Вместо реквием (Поема)», Димитър Донев
Всего 0 комментариев