«Мисис Корнър се разплаща»

— Аз именно така разбирам нещата — обяви мисис Корнър, — мъжът трябва да бъде мъж.

— Но нали ти не би искала Кристофър, тоест мистър Корнър, да прилича на мъжете от този род — забеляза нейната задушевна приятелка.

— Съвсем не твърдя, че бих искала да го прави често. Но бих желала да почувствам, че е способен да бъде именно такъв мъж. Вие казахте ли на господина, че закуската е готова? — нахвърли се мисис Корнър на слугинята, която в тази минута внасяше в стаята три варени яйца и чайник.

— Разбира се, че му казах — с негодувание отвърна слугинята. Прислугата във вила „Акация“ в Равенскорт-парк вечно се намираше в състояние на негодуване, даже молитвите, които отправяше сутрин и вечер, бяха пълни с негодуване.

— И какво каза той?

— Каза, че ще слезе веднага, щом се облече.

— Никой и не очаква той да се появи преди това — заяви мисис Корнър. — Когато го викнах преди пет минути, отговори, че си слага ризата.

— Мисля, че ако вие сега го повикате пак, той пак ще отговори същото — изказа мнението си по този въпрос слугинята. — Пълзеше на четири крака, когато надникнах в стаята и се опитваше да се пъхне под кревата, понеже си загубил копчето на яката.

Мисис Корнър спря, държейки в ръката си чайника.

— Той разговаряше ли?

— Да разговаря? Че с кого? Нямам аз време за такива работи.

— Имам предвид — със самия себе си — поясни мисис Корнър. — Не… не ругаеше ли? — в гласа на мисис Корнър прозвуча желание и дори надежда.

— Какво? Той ли? Че той даже и не знае как се прави това.

— Благодаря ви — каза мисис Корнър. — Достатъчно. Можете да вървите.

Мисис Корнър шумно постави чайника на масата.

— Даже това момиченце — жлъчно изговори тя, — даже това момиченце го презира.

— Вероятно — предположи мис Грин, — той да е ругаел, преди тя да влезе в стаята, а после да е престанал.

Но мисис Корнър нямаше намерение да се поддава на утешенията.

— Престанал! Друг на негово място не би спрял да ругае.

— Вероятно — намекна задушевната приятелка, винаги готова да вземе под своето покровителство този грешник, — вероятно той да е ругаел, а тя просто да не е чула. Нали е бил с глава, напъхана под кревата…

Вратата се отвори.

— Извинете за закъснението — жезнерадостно произнесе мистър Корнър, втурвайки се в стаята. Мистър Корнър считаше, че сутрин човек задължително трябва да бъде жизнерадостен. „Срещай деня с усмивка и той ще ти донесе щастие“ — ето че шест месеца и три седмици мисис Корнър беше омъжена жена и точно двеста и два пъти бе чула този девиз от усттата на мъжа си сутрин, когато той ставаше от леглото. Девизите от различен характер заемаха обширно място в живота на мистър Корнър. Акуратно изписани на листчета с един и същ формат, най-мъдрите от тях бяха прикрепени към огледалото и всяка сутрин поучаваха мистър Корнър по време на бръсненето.

— Намери ли го? — попита мисис Корнър.

— Съвършено невероятно — отвърна мистър Корнър, сядайки до масата. — Със собствените си очи видях как то се търкулна под кревата. Може би…

— Само не ме моли да го търся — прекъсна го мисис Корнър. — Някои хора, като попълзят под кревата и като си ударят главата в крака му, сигурно биха почнали да ругаят — при това, специално бе наблегнато на думата „ругаят“.

— Какво пък, за възпитанието на волята — намекна мистър Корнър — не е вредно от време на време да се заставяш да изпълниш задачи, насочени към…

— Е, ако ти се хванеш с едно от дългите си изречения, които толкова обичаш, няма да успееш да се измъкнеш от него, за да се нахраниш — уплаши се мисис Корнър.

— Жалко, ако се случи нещо с него — забеляза мистър Корнър, — неговата вътрешна ценност, по всяка вероятност…

— Аз ще го потърся след закуска — любезно се отзова мис Грин. — Много добре умея да откривам загубени предмети.

— Охотно ви вярвам — галантно я увери мистър Корнър, докато с дръжката на лъжичката разбиваше черупката на яйцето. — От такива светли очи като вашите, малко…

— Остават ти всичко на всичко десет минути — напомни жена му, — яж в края на краищата!

— Би ми се искало — протестира мистър Корнър, — поне веднъж в живота си да изрека своето мнение докрай.

— Но ти никога няма да успееш — забеляза мисис Корнър.

— Може би, някой път тези дни… — въздъхна мистър Корнър.

— Как спа, скъпа? Съвсем забравих да те попитам — мисис Корнър се обърна към своята задушевна приятелка.

— В чужда къща първата нощ спя винаги много неспокойно — отвърна мис Грин. — На всичкото отгоре, мисля, че бях малко превъзбудена.

— Много съжалявам — изрече мистър Корнър, — че възхитителното изкуство на драматурга се представи пред нас не в най-добрия от своите образци. Когато ходиш на театър твръде рядко…

— Все пак хората трябва да се забавляват — прекъсна го мисис Корнър.

— Честна дума — отбеляза задушевната приятелка, — не помня друг случай да съм се смяла така.

— Наистина беше забавно. И аз се смях — призна мистър Корнър. — И едновременно, длъжен съм да отбележа, че да се взема пиянството като тема…

— Той изобщо не беше пиян — възрази мисис Корнър. — Просто леко пийнал.

— Скъпа моя — настоя мистър Корнър, — той даже не можеше да се държи на краката си.

— Но беше къде-къде по-забавен от някои мъже, които могат — не му остана длъжна мисис Корнър.

— Скъпа моя Еми — укори я съпругът, — мъжът може да бъде доста забавен и без да се напива като дъска, а също може да бъде пиян, без да бъде…

— О, значително е по-добре, ако мъжът от време на време си позволи да пийне.

— Скъпа моя…

— И за тебе, Кристофър, би било по-добре, ако си го позволяваш… от време на време.

— Много бих искал — каза мистър Корнър, протягайки празната си чаша, — да не говориш онова, което нямаш предвид. Всеки, който би те чул…

— Повече от всичко ме ядосва — каза мисис Корнър, — когато твърди, че говоря онова, което нямам предвид.

— А защо тогава го говориш?

— Аз не… Аз, всъщност… Искам да кажа, че имам наистина точно това предвид. Което говоря — обясни мисис Корнър.

— Едва ли ти искаш да кажеш, скъпа моя, че би било по-добре, ако се напивам… понякога.

— Аз казах не да се напиваш, а — да пийваш.

— Ама нали аз пийвам… умерено — с умоляващ глас заяви мистър Корнър. — „Умереност във всичко“ — ето моят девиз.

— Знам — отвърна мисис Корнър.

— От всичко по малко и нищо… — този път мистър Корнър сам прекъсна своите глаголствания. — Боя се — каза, докато ставаше, — че ще ни се наложи да оставам за по-нататък обсъждането на този толкова интересен въпрос. Ако ти, скъпа, не възразяваш, нека излезем за минутка в коридора. Имам няколко дребни въпроса около къщата.

Домакинът и домакинята се промъкнаха покрай гостенката и затвориха зад себе си вратата. Гостенката продължи да яде.

— Аз именно така разбирам нещата — за трети път повтори мисис Корнър след минута, докато отново сядаше до масата, — бих отдала всичко… всичко на света — със страст твърдеше нашата лейди, — за да прилича Кристофър повече на обикновен мъж.

— Ами той винаги е бил такъв… е, какъвто си е — напомни й задушевната приятелка.

— Разбира се, когато си сгодена, иска ти се мъжът да бъде съвършенство. Но аз съвсем не мислех, че той възнамерява и да си остане съвършенство.

— А според мен, той и така е чудесен — каза мис Грин, — просто ти самата не знаеш какво ти е нужно.

— Знам, че е добър човек — съгласи се мисис Корнър, — и много го обичам. Именно заради това, че го обичам, не искам да се червя за него. Ще ми се да бъде мъжествен и да прави всичко, каквото правят другите мъже.