«Металицензиране»

1. Лабиринтът на лицензите

В света на свободния софтуер съществуват много различни лицензи — и това има както предимства, така и недостатъци.

От една страна, програмистите се различават по това каква степен и тип свобода биха дали на продукта си, и съответно се нуждаят от различни лицензи. Съществуват например BSD-тип лицензи, които позволяват напълно свободна употреба на софтуера, без никакви ограничания — и GPL-тип лицензи, които изискват деривативите на софтуера също да бъдат свободни (често те биват наричани copyleft лицензи). Ако програмист не може да намери или създаде лиценз, който отговаря на вижданията им как да се използва продуктът, той може да се откаже да го създаде или обяви за свободен. В това отношение, един широк спектър от лицензи е предимство.

От друга страна, много лицензи не позволяват използване на лицензираните под тях продукти с или в продукти, контролирани от друг лиценз (междулицензово споделяне). Често намеренията зад това са добри — например GNU GPL използва това, за да предотврати обявяването на кода за затворен, което би отнело свободата му. Това обаче е и недостатък за свободния софтуер, тъй като фрагментира богатството на кода му между различните лицензи, и така вреди на една от най-силните му страни — общата база от код.

Често тази бариера бива пренебрегвана — човек може да открие подобно „нелегално“ споделяне на код между различни лицензи в повечето големи пакети свободен софтуер, като средство интегритетът на богатството на кода да бъде запазен. Засега това „пренебрегване на закона“ тревожи твърде малко хора. То обаче е потенциален проблем, и ще е по-добре да го разрешим някак.