«Икономика на свободния софтуер»

1. Като начало, „свободен“ или „безплатен“?

Често понятията „свободен“ и „безплатен“ софтуер биват бъркани. На практика обаче те не са едно и също.

Вярно е, че свободният софтуер най-често е и безплатен за потребителите си. Това обаче е само следствие от свободния му статут, едно от предимствата му.

„Свободен“ е софтуер, който предоставя свободен достъп както до готовата за използване програма, така и до пълния й изходен код, заедно с правото да вършите и с двете на практика каквото искате. Имате право да ги използвате колкото и както искате, раздавате на който и както пожелаете (или дори продавате, ако решите), да ги дописвате или променяте за свои цели или по поръчка на ваши клиенти, да правите свои версии, и т.н. За доста хора това звучи просто невероятно — но е така.

Често има и някои ограничения — например нямате право да махнете името на истинския автор и да го замените със своето. Или пък да сте длъжни да го разпространявате под същите неограничени условия — нямате право да обвързвате другите с условия, с които не са обвързали вас, като са ви я дали. Или, ако го допишете, да сте длъжни да пускате цялото под същия неограничен лиценз. Честно е. Искате ли първо да получите — морално е после и да дадете нещичко.

За много хора свободата на софтуера е безсмислено полу-религиозно понятие, глупост от гледна точка на бизнеса. (Това мнение много активно се подкрепя от комерсиални софтуерни фирми, чиито продукти са в конкуренция със свободния софтуер. Познайте защо.) Ще се смаете обаче какво невероятно богатство от предимства предлага както на клиента, така и на създателя на софтуера този идеологически, в кавички, принцип — и колко важни и значими са те. Безплатността далеч не е най-голямото и важно от тях, включително за бизнеса; списъкът им е подробно обсъждан другаде.

Повечето хора са по-изненадани обаче от друго. Като свободен софтуер са лицензирани много програми, някои от тях с огромен обем и сложност. Създаването им струва немислими суми (например стойността само на ядрото на Линукс наскоро беше изчислена на близо милиард долара). Как е възможно те да са безплатни? Кой позволява това, и кой има изгода непрекъснато да пише все повече и повече такива?

Някои хора смятат, че свободният софтуер се пише предимно за удоволствие, в свободно време, и затова е безплатен. В това има нещо вярно — той е отдушникът за много програмисти, които обичат да творят. (Затова обикновено е и добър, както всяко създадено и отгледано с любов дете…) Но свободен софтуер се пише и от фирми, и процентът му расте с всяка година.

Друго мнение гласи, че свободният софтуер е примамка, безплатното сиренце в капана. Като се имат предвид обаче достъпността на изходния код и официалната му юридическа свобода, не е ясно къде е капанът, и как клиентът може да бъде обвързан към каквото и да е. Самата идея, създала свободния софтуер, е потребителят да не може да бъде принуден на нищо.

А всъщност идеята е проста. Ако сте направили нещо хубаво за себе си, бихте ли имали нещо против да го споделите с другите, стига това да не ви лиши от нищо? Ако сте нормален човек, и ако не се издържате от продажбата на нещото — надали… Информационните технологии позволяват дори най-сложните програми да бъдат копирани лесно и без оригиналът да изгуби нищо. Е, а пък тези, които пишат свободен софтуер, са нормални хора. (Всъщност, ако някой после добави нещо, собственикът на оригинала дори печели. Ето как пиратството се превръща в антипода си — принос към „окрадения“. :-)

(обратно)

2. Безплатен или просто много евтин?

Всъщност, на практика свободният софтуер не е безплатен — той просто е евтин до пренебрежимост. Причините са следните:

(обратно)

2.1. Количества и цена.

Във всеки бизнес по-голямото количество означава по-ниски цени. В информационните технологии обаче това важи повече от навсякъде другаде.

Себестойността на една стока включва два компонента: създаване на продукта, и производство на конкретната бройка. Първият се плаща само веднъж, вторият — за всяка бройка. Следователно, колкото повече бройки, толкова по-малко себестойност за създаване се пада на отделната бройка.

Относителният размер на двата компонента е различен за различните стоки. При производството на бензин например почти няма себестойност за създаване на продукта — технологиите са отдавна известни, усъвършенстванията са минимални. Софтуерът е на другия край на скалата — почти 100% от себестойността му е за създаване на продукта, останалото е печатане на СД-та. Така че при големи обеми себестойността за създаване за бройка е пренебрежима. А свободните неща лесно достигат големи обеми.

(обратно)

2.2. Комодитизация и количества.

Комодитизация се нарича групирането на пазара около определен продукт. Колкото по-добър и по-евтин е продуктът, толкова повече клиенти привлича. Това пък води до още по-добро качество и по-ниски цени — в случая, на свободния софтуер.

На софтуерния пазар комодитизацията е много силна и поради нуждата от добро взаимодействие. Доброто взаимодействие между отделните компоненти беше основната причина Майкрософт да завладее софтуерния пазар. Сега свободният софтуер започва да го предлага, при още по-ниска цена, и привлича клиентите.

(обратно)

2.3. Високо качество.

Където гледат много очи, недостатъците се виждат лесно. Тъй като изходният код на свободния софтуер — неговият дизайн, план и реализация — са достъпни за всеки, както за оглед, така и за коригиране, дефектите се виждат и изчистват много бързо. Тежките, естествено, са най-първи: при откриване на сериозни уязвимости в свободен софтуер обикновено проблемът бива отстранен в течение на няколко часа до ден-два. При комерсиалния това време рядко е под седмица, а понякога е години.

Високото качество не свършва дотук. Нужните възможности винаги биват реализирани приоритетно и с максимално желание, по много проста причина. Свободният софтуер се създава обикновено от потребителите си — той е нещо, писано не за продажба, а за себе си. Стока е само впоследствие.

Най-сетне, при свободния софтуер рекламата в стил „оправдана лъжа“ е антиреклама. Когато всеки може да види с очите си, че нещата не са каквито ги описват, да излъжеш е начин да загробиш продукта. Затова свободният софтуер създава атмосфера на честност и откровеност.

(обратно)

2.4. Цената на създаване като „заплащане на лиценз“

Разходите за свободния софтуер се заплащат от създателите му, чрез труд (ако са програмисти), или пари (ако не са, и плащат на програмисти). В известен смисъл, те са нещо като заплащане на лиценз за използването му.

Оттук обаче тръгва разликата. Ако някой има нужда от още нещо, той ще заплати с труда си само това нещо — тоест, цялото ще му излезе много по-евтино. Другите автори пък ще получат добавката безплатно, и тя ще намали техния разход за „единица продукт“. Ако авторите са повечко, цената за всеки почва да става твърде ниска в сравнение с полученото.

Интересен елемент тук е балансът на разходите. Ако създаването на някаква програма е твърде скъпо за един, но останалите чакат да я получат наготово, тя никога няма да бъде написана. Ако от нея няма реална нужда, толкова по-добре. Ако обаче има, най-нуждаещите се ще бъдат принудени да се договарят да споделят цената, докато тя не стане приемлива. Това довежда до изключително ефективно менажиране на ресурси на ниско и разпределено ниво — менажиране, пред което стандартният модел на големите софтуерни компании изглежда като тоталитарна икономика пред пазарна. Резултатът е далеч по-висока ефективност на производството, и съответно по-ниска себестойност на продукта.

(обратно)

2.5. Гъвкаво и честно разпределение на разходите.

Друга една причина е, че свободният софтуер, поради механизма си на разработка, предлага много гъвкаво и честно разпределение на разходите за създаването му.

Не всички автори плащат еднакво за всичко. Нужните на всекиго части получават подкрепа от всекиго. Модул, нужен на само един автор, би получил подкрепа само от него. Тези, които имат по-силна нужда от даден модул, допринасят повече от тези, които имат по-малка.