«Ястреба и гълъбицата»

Бележка от автора

Скъпи читателю,

Навярно и ти си чувал, че писателите изпитват особено привличане към определено място, където душата им се чувства „у дома“. Аз имам две такива кътчета: Лондон и Югоизточна Вирджиния. За жалост съпругът ми работи за компания с централа в западните покрайнини на Чикаго. Това обаче не ме спира да натоваря колата, да кача трите деца и всеки юни да предприемам двудневно пътуване до Вирджиния. Обожавам бреговата ивица там, особено когато водите бушуват под сиви и надвиснали облаци. Взирам се в морската шир и главата ми се изпълва със стотици истории. Лесно е да си представиш как внезапно на хоризонта се появява английски военен кораб, точно както е станало през 1812 г., когато Англия се опитва да завладее Америка за втори път. Тази история е родена там, на плажа, докато синовете ми правеха пясъчни кули в краката ми, съпругът ми караше кану, а баба седеше под чадъра.

Искрено ваша:

Кит Гарланд

(обратно)

Пролог

Заливът Чесапийк

юли, 1814 г.

Нощта бе идеална за бягство.

Камбаната на кораба глухо изкънтя в тишината, обграждаща пустите палуби на Гърмяща змия. Беше полунощ. Оръдията извисяваха безмълвните си грамади. Четирите мачти с прибрани платна се надигаха нагоре и острите им силуети се открояваха на фона на тъмното, безлунно небе. Във въздуха не се усещаше и най-слаб повей. Никакъв звук не нарушаваше спокойствието на нощта освен поскърцващите дъски на английския боен кораб, хвърлил котва на не повече от триста метра от бреговете на Тайдуотър, щата Вирджиния, и плясъкът на вълните, които се разбиваха в корпуса му.