«Велизарий»

За повечето хора, изглежда, е трудно да направят логическа връзка между героите от същинската класическа епоха и тези от романтичната епоха на средновековната легенда. Крал Артур например принадлежи сякаш на една много по-древна ера, отколкото Юлий Цезар, но християнското му вероизповедание издава, че всъщност той е живял няколко века по-късно.

Взаимното проникване на тези две епохи може да се види от настоящия разказ за благородния Велизарий. Пред нас е един ромейски пълководец, чиито победи са не по-малко римски от тези на Юлий Цезар, а стратегическите му принципи — не по-малко класически. Но по това време армията е претърпяла такива промени, че е станала почти неузнаваема — старият пехотен легион е слязъл най-после от сцената и Велизарий (един от последните римляни, удостоени с консулски сан, и последният, на когото е бил присъден триумф) е всъщност християнски предводител на облечени в брони придворни рицари, почти всички от варварско потекло, чиито лични подвизи съперничат на подвизите на героите от времето на крал Артур. През тази епоха възникват характерни романтични ситуации. Така например вероломни злодеи отвличат пленени девици в мрачни планински замъци (по време на мавърските набези срещу римските владения в Африка), а неговите рицари пришпорват конете си и отиват да ги спасяват с развети знамена и остри копия.