«Безстрашният принц»

Живял някога един принц. Той не искал да живее в бащиния си дворец и понеже от нищо не се страхувал, си помислил: „Ще тръгна по широкия свят да се нагледам на чудеса“. Сбогувал се със своите родители и напуснал двореца.

Случило се така, че принцът попаднал в дома на един великан. Огледал се наоколо и видял, че на двора има две огромни топки и кегли, високи колкото човек, с които великанът си играел. Принцът започнал да играе на кегли и когато ги събарял с топките, викал от радост. Великанът чул шума, погледнал през прозореца и видял принца.

— Ей, ти, защо играеш с моите кегли? — провикнал се той. — Откъде имаш толкова сила?

— Да не мислиш, че само ти имаш сила? Аз мога да правя всичко, което поискам — отговорил принцът.

Великанът излязъл навън и казал:

— Ако наистина е така, искам да ми донесеш ябълка от дървото на живота.

— Че защо ти е тя? — попитал принцът.

— Не искам ябълката за себе си — казал великанът. — Моята жена я иска. Търсих навсякъде, но такова дърво не можах да намеря.

— Аз ще го намеря — казал принцът.

— Да не мислиш, че е толкова лесно? Градината, в която расте дървото, е заобиколена от желязна ограда, а около нея стоят диви животни и пазят никой да не влезе в градината. А ако успееш да влезеш, ще видиш — пред ябълката виси гривна. За да я откъснеш, първо трябва да си провреш ръката през гривната, а досега никой не е успял да стори това.

— Аз ще успея — казал принцът и се сбогувал с великана.