Имало едно време една царска дъщеря, която била много горделива. Когато в двореца идвал някой принц, който искал да се ожени за нея, тя му задавала трудна гатанка. И ако той не можел да я отгатне, изпращала го с подигравки.
Един ден тя разгласила из цялото царство, че ще приема в двореца всички млади мъже, които се наемат да отгатнат нейната гатанка. Който от тях я отгатне, макар и да не е царски син, тя ще се омъжи за него.
Идвали много момци, ала никой не успял да отгатне трудната гатанка.
Най-после дошли трима братя шивачи. Двамата мислели, че щом като майсторски владеят занаята си, ще отгатнат лесно гатанката. Третият, който не бил толкова добър в занаята, се надявал на късмета си. Когато тръгвали за царския дворец, двамата братя му рекли:
— Къде тръгваш и ти? Не се ли виждаш колко струваш? Една дреха не можеш да ушиеш, та царска гатанка ще отгатнеш!
Но той им отговорил:
— Вие по-добре не се бъркайте в моята работа. Кой може, кой не може — ще видим после.
И тримата братя застанали пред царската дъщеря и казали:
— Ние искаме да отгатнем гатанката. Няма по-умни от нас на света.
Царската дъщеря попитала:
— Косата ми е с два цвята. Познайте кои са цветовете.
Първияр шивач отговорил:
— Черен и бял.
Принцесата рекла:
— Отговорът ти е грешен. А сега нека другият да каже.
Вторият шивач рекъл:
— Щом косата ти не е черна и бяла, значи е кафява и червена.
— И ти не позна. Да каже третият. Сигурна съм, че той ще познае.
Тогава пристъпил третият шивач и рекъл:
— Прекрасна принцесо, твоята коса е златна и сребърна.
Комментарии к книге «Умният шивач», Стоевски
Всего 0 комментариев