«Младоженецът разбойник»

Живял някога един мелничар. Той имал красива дъщеря. Когато пораснала, баща й решил да я омъжи. „Ако се намери някой добър и порядъчен момък, ще я омъжа за него“ — помислил си той.

Веднъж пристигнал от далече млад мъж, който изглеждал заможен. Мелничарят не се замислил много и му обещал ръката на дъщеря си. Ала девойката не обичала своя годеник и никак не го харесвала. Само като го погледнела или като си помислела за него, страх свивал сърцето й.

Един ден той й казал:

— Вече си моя годеница, а нито веднъж не си ми дошла на гости.

Девойката отговорила:

— Но аз не зная къде е твоят дом.

Годеникът казал:

— Моят дом е сред тъмната гора.

Тогава девойката казала, че няма да може да намери пътя сама.

— Следващата неделя трябва да дойдеш при мен — казал годеникът. — Вече съм поканил гости, а за да не се загубиш, ще посипя пепел по пътя.

Дните отминали бързо и в неделя девойката се приготвила за път. Но тя толкова се страхувала да не се загуби в гората, че напълнила джобовете си с грахови зърна, за да й показват пътя. Вървяла почти цял ден. Най-сетне видяла къщата на своя годеник, която се издигала в най-тъмната част на гората. Изглеждала мрачна и неуютна. Девойката влязла в къщата, но вътре нямало никого и било съвсем тихо. Изведнъж се чул глас:

Девойката се огледала и видяла, че говори една птица, затворена в клетка. А птицата повторила: