Отдавна, много отдавна живял един шивач, който имал трима сина и една коза. И тъй като всички се изхранвали само с нейното мляко, трябвало да я гледат добре и затова всеки ден я водели на ливадата да пасе. Редували се синовете един след друг.
Веднъж големият син я завел на гробищата, където шумата била най-хубава, и я пуснал да пасе и да тича на воля. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Той я попитал:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
— Нима трябва да се пита?
пасох много и съм сита.
Ме-е, ме-е!
— Да се прибираме тогава — рекъл момъкът, хванал края на въжето й, завел я в кошарата и я вързал.
— Напаса ли се козата? — попитал старият шивач.
— Нима трябва да се пита. Паса много и е сита — отвърнал синът.
Но бащата решил сам да се увери. Отишъл в кошарата, погалил милото добиче и попитал:
— Сита ли си наистина, козичке?
Козата изврещяла:
— Това ли трябваше да чуя! — викнал шивачът, изтичал вкъщи и рекъл на момъка:
— Защо лъжеш, че козата е сита? Оставил си я гладна.
Разгневил се, грабнал дървения аршин от стената, набил сина си и го изгонил.
На други ден дошъл ред на средния син. Избрал той място до градинския плет, където шумата била най-хубава, и козата опасла всичко. Стъмнило се и трябвало да се прибират. Попитал я:
— Сита ли си, козичке?
Козата изврещяла:
Комментарии к книге «Сложи-масичка, златното магаре и скочи-тояга», Стоевски
Всего 0 комментариев