«Жената на вестоносеца»

Някога, много отдавна, живял цар. Той имал дъщеря, която била много красива, ала не толкова, колкото била дъщерята на първия му съветник, която се казвала Хана.

Веднъж приятелките на царската дъщеря се препирали коя е по-хубава — тя или дъщерята на съветника. Препирали се дълго и накрая пак решили, че Хана е по-хубава. Като чула това, принцесата отишла при баща си и рекла през сълзи:

— Приятелките ми казват, че Хана е по-хубава от мен, и аз умирам от срам.

Царят се ядосал и заповядал да извикат първия му съветник.

— Твоята дъщеря е посрамила принцесата пред нейните приятелки. Ще заповядам да й отсекат главата.

Съветникът паднал на колене и започнал да се моли:

— Милост, царю! Не убивай единственото ми чедо! Ще наредя да напусне двореца.

Царят се смилил над клетия съветник, а той заповядал да направят един голям ковчег, напълнил го с храна и вода, сложил вътре злато и скъпоценни камъни, накарал дъщеря си да влезе в него и го отнесъл на пазара.

— Кой ще купи този ковчег за хиляда жълтици? — провикнал се съветникът.

Хората не знаели какво има вътре и си мислели, че е някаква скъпа дреха. Други мислели, че ковчегът е празен или че е пълен с камъни. Всички се опитвали да отгатнат, но никой не смеел да го купи. Тогава от тълпата излязъл един човек, който бил бос, носел овехтели дрехи, а косата му била така пораснала, че не му се виждали очите.

— Десет години съм работил като царски вестоносец — казал той — и имам хиляда жълтици. Ще купя ковчега, пък каквото ще да става. Вятърът ми донесе парите, вятърът ще ги отнесе.