«Дяволът и неговата баба»

Живял някога един цар, който непрекъснато водел войни. Той имал много войници, но им плащал малки заплати, които за нищо не им стигали.

Веднъж трима войници се наговорили да избягат.

— Ако ни хванат — казал единият, — ще ни обесят. Какво да правим?

Виждате ли онези големи житни полета? — рекъл другият. — Ако се скрием там, никой не ще може да ни открие. И без това войската утре тръгва на поход, няма кой да ни търси там.

Скрили се те в житното поле, ала войската все стояла край полето. Стояли там два дни и две нощи и така огладнели, че едва не умрели от глад.

— И какъв е смисълът, че избягахме? — попитал единият войник. — Все едно, ще умрем от глад!

Изведнъж долетял огнен змей, спуснал се над тях и ги попитал:

— Защо сте се скрили тук?

— Ние сме трима войници; избягахме от войската, защото заплатите ни за нищо не стигат. Ако останем тук, ще умрем от глад, а ако излезем, ще ни хванат и ще ни обесят.

— Ако се съгласите да ми служите седем години — рекъл змеят, — аз ще ви преведа през войската, без да ви заловят.

— Е, изглежда, нямаме друг избор — казали войниците. — Ще трябва да се съгласим.

Тогава змеят ги хванал с ноктите си и ги пренесъл над войската далече, далече в друга земя. Ала това не бил змей, а самият дявол. Той им дал едно камшиче и рекъл:

— Щом ударите с камшичето, ще се посипе толкова злато, колкото поискате; ще живеете богато, ще имате коне и красиви каляски. Като изминат седем години, ще станете моя собственост. Но преди това ще ви задам една загадка и ако успеете да я разгадаете, ще бъдете свободни от моята власт.