Стърчи моят замък в пустинни земи
на връх каменист и зъбат.
Аз сам го въздигнах в среднощни тъми,
проклинайки целия свят.
И сам съм му жител. Седя с гордостта
на крал в своя мраморен хол.
Единствено нощем от диви места
се спуска кикотещ се трол.
Жесток и страхлив, той седи надалеч
и дрънка коварни слова.
Но знае, че имам безмилостен меч
за всякоя дръзка глава.
На трона веднъж си седях, увенчан
с блестящ диамантен венец,
когато по моя портал обкован
похлопа скиталец-певец.
За всекиго, който е лих и сърцат
дома си отварял съм аз.
Приех да изслушам безумеца млад
в червената зала за час.
Той арфа красива тогаз улови,
замря — за момент вцепенен,
и дива, болезнена песен изви
в двореца ми тих и студен:
„Вървях си сам сред нощ беззвездна
по сипеи и по бърда,
и изведнъж, над мрачна бездна,
съгледах труп — за зла беда.
Склонен над девственото ложе,
той дрънкаше звънче на шут —
опитваше се да тревожи
дори смъртта глупакът луд.
Звънът бе глух, без ехо. Сведен,
кривеше изродът лице.
Блестяха пръстенчета медни
по гърчавите му ръце.
Така подскачаше накичен
той с кикот покрай пропастта.
И върху устните девичи
лепеше лигава уста.
А аз си тръгнах с куп въпроси,
и боговете с тях терзах.
До днес света преброждам бос, но
по-ярко нещо не видях.“
Не можех по-дълго безумния бард
да слушам и меча извих.
Забодох в гръдта му червен минзухар
в награда за дръзкия стих.
Красиво и кърваво този цветец
връз младата гръд заблестя.
„Върви си — му казах, — злокобен певец!“
Но той бе поел към смъртта.
Аз струните скъсах и арфата с гръм
ударих о пода без жал,
затуй, че за пръв път на гордия хълм
разплакан бе гордият крал.
А замъкът пак тъне винаги в здрач,
и скита насмешникът-трол.
Не знае страхливецът — кралят е в плач
в огромния мраморен хол.
В мълчание пак е дворецът обвит.
Там трима са — всяващи страх —
печалният крал и певецът убит,
и дивата песен — над тях.
Информация за текста
© 1993 Бойко Ламбовски, превод от руски
Песня о певце и короле, 1905
Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009
Редакция: NomaD, 2009
Издание:
Николай Гумильов. Заблуденият конквистадор. Избрана лирика
ИК „Христо Ботев“, София, 1993
Съставителство и превод: Бойко Ламбовски, 1993
Редактор: Марта Владова
Художник: Петър Добрев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Станка Митрополитска
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12622]
Последна редакция: 2009-08-29 12:00:00
1
Бродещ певец-комедиант в древна Русия. — Бел.прев.
(обратно)
Комментарии к книге «Песен за певеца и краля», Николай Степанович Гумилев
Всего 0 комментариев