«Москва — Петушки»

Те дори не се поспряха, за да си поемат дъх, и от последното стъпало се втурнаха да ме душат с пет или шест ръце наведнъж, аз, доколкото можех, откачах ръцете им и защищавах гърлото си, както можех. И тогава се случи най-ужасното: единият от тях, оня с най-свирепия и класически профил, измъкна от джоба си грамадно шило с дървена ръкохватка; може би дори не шило, а отвертка или нещо друго — не знам. Той заповяда на всички останали да ми държат ръцете и колкото и да се бранех, те ме приковаха към пода, съвсем обезумял…

— Защо-защо?… Защо-защо-защо?… — мънках аз… — Защо, защо?

Забиха шилото право в гърлото ми…

Не знаех, че на тоя свят имало такава болка. Сгърчих се от мъка, гъстата червена буква „Ю“ се разля пред очите ми и затрепка. И оттогава не съм идвал в съзнание и никога няма да дойда.

По време на прокарването на кабела в Шереметиево, през есента на 69 година.

Венедикт Ерофеев

(обратно)

Информация за текста

© 1969 Венедикт Ерофеев

© 1990 Борис Мисирков, превод от руски

Венедикт Ерофеев

Москва — Петушки, 1969

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/892]

Последна редакция: 2007-02-18 11:06:45

Оглавление