«Валпургиева нощ, или „Стъпките на Командора“ ((Трагедия в пет действия))»

В трагедията участвуват:

ГЛАВНИЯТ ЛЕКАР НА БОЛНИЦАТА (ДОКТОРЪТ)

НАТАЛИ, ЛЮСИ — медицински сестри

ТАМАРОЧКА

БОРЕНКА — санитар по прякор СУРАТЯ

ГУРЕВИЧ

ПРОХОРОВ — отговорник на трета стая

АЛЬОХА по прякор ДИСИДЕНТА — оръженосец на Прохоров

ВОВА — меланхолично селско старче

СЕРЬОЖА КЛАЙНМИХЕЛ — кротък фантазьор

ВИТЯ — стеснителен лакомник

СТАСИК — декламатор и цветар

КОЛЯ — интелектуалец и лигльо

ПАШКА ЕРЬОМИН — комсомолски секретар на трета стая

„КОНТРААДМИРАЛ“ МИХАЛИЧ

ХОХУЛЯ — стар сексуален мистик и сатанист

ДЕБЕЛИ САНИТАРИ С НОСИЛКИ — изнасят труповете в последното действие

Всичко става на 30 април, после през нощта, после в светлото утро на Първи май.

Първо действие (същото се явява пролог)

Болнична приемна. Отляво на зрителите — журито: главният лекар на болницата, който много прилича на композитора Георгий Свиридов, с почти квадратна физиономия и абсолютно квадратни очила (в бъдеще ще го наричаме просто доктора). От двете му страни седят две дами с бели престилки: запълващата почти половината авансцена Тамарочка и попрегърбената, вечно отнесесена Люси с очила и формуляри. Зад тях крачи като махало санитарят Боренка Суратя, за него тепърва ще разказваме. От другата страна на мясата е току-що докараният Гуревич.

ДОКТОРЪТ

Болният, как се казвате?

ГУРЕВИЧ

Гуревич.

ДОКТОРЪТ

Гуревич значи. Ами как ще ни докажете, че сте Гуревич, а не… Имате ли някакви документи?

ГУРЕВИЧ

Никакви документи, не ги обичам. Рьоне Декарт казваше, че…

ДОКТОРЪТ (оправя си очилата)

Трите имена?

ГУРЕВИЧ

Чии? На Декарт ли?

ДОКТОРЪТ

Не-не. Вашите три имена!…

ГУРЕВИЧ

Лев Исакович Гуревич.

ДОКТОРЪТ (под очилата, на очилатата Люси)

Отбележете.

ЛЮСИ

Кое да отбележа, прощавайте?

ДОКТОРЪТ

Всичко! Всичко отбележете!… Родителите ви живи ли са?…

ГУРЕВИЧ

Живи.

ДОКТОРЪТ

Интересно, как се казват?

ГУРЕВИЧ

Исак Гуревич. Мама е Розалия Павловна…

ДОКТОРЪТ

И тя ли е Гуревич?

ГУРЕВИЧ

Да. Но е рускиня.

ДОКТОРЪТ

И кого обичате повече, майка си или татко си? Това съвсем не е без значение за медицината.

ГУРЕВИЧ

Татко повече все пак. Когато преплувахме заедно Дарданелите…

ДОКТОРЪТ (на очилатата Люси)

Отбележете си. Обича повече баща си евреин, а не майката, която е рускиня… Ами къде сте тръгнали чак към Дарданелите? Ако не ме лъжат знанията ми по география, те още не са наша територия…

ГУРЕВИЧ

Е, то зависи. Всички територии са наши. По-точно, ще бъдат.

ДОКТОРЪТ

А… тези Дарданели много ли са широки?

ГУРЕВИЧ

Няколко Босфора.

ДОКТОРЪТ

Вие разстоянието в босфори ли го измервате? Имате късмет, в стаята ви лежи човек, който измерва времето със столчета и шкафчета. Ще си паснете. И какво е значи Босфор?

ГУРЕВИЧ

Страшно е просто. Дори вие ще го разберете. Като излизам сутрин от къщи и тръгвам за пиячка, пътят ми до магазина е точно шестстотин и седемдесет крачки — а според Брокхауз¹ това е точната ширина на Босфора.

ДОКТОРЪТ

Дотук всичко е ясно. И често ли се разхождате така?

ГУРЕВИЧ

Различно. Някои ходят по-често. Но аз, за разлика от тях, не се перча и не се натягам. Само когато съм тъжен…

ДОКТОРЪТ

А с какви средства сте… всеки ден сте минавали този ваш Босфор? Много е важно.

ГУРЕВИЧ

Ами то на мен ми е все тая какво ще работя — в масовата сеитба на елда и просо… или обратното… Сега съм в едни домашни потреби, хамалче.

ДОКТОРЪТ

И колко ви плащат?

ГУРЕВИЧ

Плащат ми точно колкото сметне за нужно милата ми Родина. Но ако ми се стори малко и да речем, се нацупя, пък Родината ме настигне и рече: „Не ти ли стига, Льова? Не щеш ли още, а?“ ще кажа: „Всичко е окей, Родино, разкарай се, я си виж голия задник.“

ДОКТОРЪТ (от авантажни съображения)

Разбрах, че сте предимно свободен мореплавател, а не хамалин в домашни потреби. Станете. Петите събрани. Стиснете очи. Ръцете напред.

ГУРЕВИЧ (прави, което искат от него)

Може ли да седна?

ДОКТОРЪТ

Може, може. Достатъчно. По принцип всичко вече ни е ясно… Апропо, коя дата сме днес? Коя година? Кой месец?

ГУРЕВИЧ

Има ли значение?… Пък и за Русия това са дребни неща — дни, хилядолетия…

ДОКТОРЪТ

Ясно. Кажете сега: имате ли някакви видения, илюзии, химери, чувате ли отвъдни гласове?…

ГУРЕВИЧ

Виж, тук не мога да ви помогна — нямам. Но…

ДОКТОРЪТ

Какво „но“ все пак?…

ГУРЕВИЧ

Ами за химерите… Защо например трябваше да обиколя целия свят, да прекося всички куенлуни и да изкача всички върхове на Кон Тики, за да разбера, че в Архангелск амбалажът се връща на улица „Роза Люксембург“ — само за това ли?!

ДОКТОРЪТ

Други странности?

ГУРЕВИЧ

Безброй. Например когато желая в небето да има само Воловари. И никакви други съзвездия. И да ми отнемат нещо под тези Воловари нещо съществено, но не и най-милото ми.

Докторът и медицинските сестри нервничат. Боренка Суратя безметежно крачи зад тях.

(Продължава.) Обаче какво ме е еня за Воловарите и Плеядите-друга чудатост имам напоследък:

забелязах, че като си вдигна левия крак, не мога да вдигна и десния. Споделих недоумението си с княз Голицин…

Докторът намигна с лявото ок о на Люси_ — _да си отбелязва. Тя отегчено навежда сипаничавото си лице.