И както в есенния свод студен
се точат жеравите с жалби клети,
тъй стенещите духове пред мен
се носеха, от бурята подети.
Данте
Спят кеят,
градът —
немеят
и спят.
Спят хора…
В простора —
умора
до смърт.
Спи стаена
пустошта,
но простена
в миг нощта.
Тъй душата
в жар се мята
в самотата…
Самота!
И заклокочи
морето пак —
Комментарии к книге «Джиновете», Кадийски
Всего 0 комментариев