Да служиш, отче, в храма, когато вън гърмят,
е дързост нечестива.
Приклекнала зад тебе, мълчи самата смърт
и хитро се присмива.
И ангелите тръпнат от тоя сън зловещ —
не в ада ли сега са! —
пред тях един епископ да пали свойта свещ
с фитила на фугаса.
Твой блян е нова митра, сенатът — също блян,
и как ще те помажат.
Но как ще благославяш, когато е облян
все още в кръв паважът.
На Геслер вечна слава! Да гине Вилхелм Тел!
Ври, орган на възторга!
Архиепископ, който за нов олтар е взел
порутената морга.
Щом кажеш: „Тебе хвалим, о, Господи пресвят,
сред войнствата небесни!“ —
в мъглата на тамяна те лъхва остра смрад
от рововете пресни.
И ден, и нощ гърмяха, разстрелваха наред —
мъже, жени, дечица!
И не орелът вече, над храма е въззет
картал — злокобна птица.
Комментарии к книге «Te Deum, 1 януари 1852 г.», Кадийски
Всего 0 комментариев