Да служиш, отче, в храма, когато вън гърмят,
е дързост нечестива.
Приклекнала зад тебе, мълчи самата смърт
и хитро се присмива.
И ангелите тръпнат от тоя сън зловещ —
не в ада ли сега са! —
пред тях един епископ да пали свойта свещ
с фитила на фугаса.
Твой блян е нова митра, сенатът — също блян,
и как ще те помажат.
Но как ще благославяш, когато е облян
все още в кръв паважът.
На Геслер вечна слава! Да гине Вилхелм Тел!
Ври, орган на възторга!
Архиепископ, който за нов олтар е взел
порутената морга.
Щом кажеш: „Тебе хвалим, о, Господи пресвят,
сред войнствата небесни!“ —
в мъглата на тамяна те лъхва остра смрад
от рововете пресни.
И ден, и нощ гърмяха, разстрелваха наред —
мъже, жени, дечица!
И не орелът вече, над храма е въззет
картал — злокобна птица.
Не спирай, благославяй убиеца убог;
а вие, жертви, спете!
Престъпници и траур! Но Бог — самият Бог! —
презря те и прокле те!
Осъдените плават, ще спрат — ужасен дял! —
в Алжир или Кайена.
А Бонапарт в Париж е, но кой не е видял
и в Африка хиена.
Работници, орачи, в каторга ще се мре,
на кой не му е ясно!
Но ти, архиепископ Сибур, се взри добре
наляво и надясно:
продал душата своя, Христа ще продадеш,
че в твойта свита хитра
Предателство е дякон, протойерей — Грабеж,
подлецо, кривнал митра.
Убийството до тебе пак „Огън бий!“ крещи
и гледа най-невинно!
И дяволът потира държи и знаеш ти,
че там пламти не вино.
Информация за текста
© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски
Victor Hugo
Te Deum du ler Janvier 1852, 1851
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010
Издание:
Виктор Юго. 21 стихотворения
Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002
Издателство „Нов Златорог“, 2002
ISBN: 9544921776
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14964]
Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00
Комментарии к книге «Te Deum, 1 януари 1852 г.», Кадийски
Всего 0 комментариев