Сен-Валери-сюр-Сом
О, колко ли матроси, о, колко капитани
потегляха щастливи към брегове мечтани
и чезнеха в простора, тревожно разлюлян!
О, тоя скръбен жребий! — един ли тук изчезна
сред бездните бездънни, един ли в нощ беззвездна
погребал е навеки Слепецът Океан!
О, колко екипажи затриха ветровете!
Че бурята жестока романа им дочете
и разпиля листата далеч, далеч оттук.
Каква по-страшна участ от гибел като тази!
Каква богата плячка за бурните талази:
един мъжете грабна, черупката им — друг.
Не знае никой нищо за вас, бедняци клети!
Сред мрачните простори безмълвни силуети,
към кой ли риф летите, раззинал алчна паст.
С очи, от скръб изтекли, родителите стари
се взираха от кея и там смъртта ги свари —
до края с мисълта за вас!
Все още нечий спомен сред живите държи ви;
по залез, на раздумка край котвите ръждиви,
все някой вашто име за миг ще съживи:
сред весел смях и песни, сред смайващи истории,
сред шумните целувки на вашите изгори,
дордето вие спите в подводните треви.
— Къде са те? — се питат. — Какво са днес? Крале ли
Комментарии к книге «Oceano nox», Виктор Юго
Всего 0 комментариев