„Докато бе жив, ти блестеше сред живите
като Зорница;
сега сияеш сред мъртвите като Вечерница! …“
Платон
1
Аз жаля Адонаис — той умря!
Жалете Адонаис всички вий!
Уви, сърцето му сломено спря,
плачът ви няма да го съживи!
И ти, сред тъжните най-тъжен ден,
над всички бъдни дни пръсни скръбта,
кажи: „Загина Адонаис с мен,
но славата му не загива, тя
като негаснещ лъч ще грей във Вечността!“
2
О де си, де си, майчице Земя?
В нощта пронизан, твоят син лежи!
Урания, забулена в тъма,1
къде си, скръбна, ти сега, кажи!
Безмълвна, слушаш ти във своя рай
как сенките едва-едва шептят
Комментарии к книге «Адонаис (откъси) (Елегия за смъртта на Джон Кийтс)», Стоянов
Всего 0 комментариев