«Както ви харесва»

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

КНЯЗ ФРЕДЕРИК — негов брат, заграбил владенията му

АМИЕН, ЖАК — благородници, придружаващи княза изгнаник

ЛЬО БО — придворен

ШАРЛ — борец

ОЛИВЕР, ЖАК, ОРЛАНДО — синове на благородника Роланд дьо Боа

АДАМ, ДЕНИС — слуги на Оливер

ТОЧИЛКО — шут

ОТЕЦ ОЛИВЕР КРИВОВЕР — свещеник

КОРИН, СИЛВИЙ — овчари

УИЛЯМ — селски момък, влюбен в Одри

Лице, представящо ХИМЕНЕЙ

РОЗАЛИНДА — дъщеря на княза изгнаник

ЦЕЛИЯ — дъщеря на княз Фредерик

ФЕБЕ — овчарка

ОДРИ — селска девойка

Велможи, пажове, горски пазачи, слуги и др.

Място на действието: домът на Оливер, дворецът на княз Фредерик, Арденската гора.

(обратно)

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Овощна градина при дома на Оливер.

Влизат Орландо и Адам.

ОРЛАНДО

        Доколкото си спомням, Адаме, точно така беше: той ми завеща само хиляда корони², но, както сам знаеш, даде на брат ми бащинската си благословия при условие, че той ще се погрижи за моето образование. И оттук започнаха нещастията ми. Оливер издържа брат ми Жак да се учи в града — и всички разправят, че той имал там блестящи успехи, — а мене възпитава по селски тук, вкъщи, или по-точно, държи ме вкъщи, без да ме възпитава. Защото, да отглеждаш един благородник от коляно, както се отглежда вол в обора — това възпитание ли е? И конете му са по-добре от мене, защото той не само ги храни отлично, но и наема скъпо платени ездачи да ги обучават. А аз, родният му брат, придавам само на ръст — нещо, с което могат да се похвалят и животните по бунищата му. И не му стига че така щедро ми отпуска едно голямо нищо, но сякаш иска да ми отнеме и онова малко нещо, което природата ми е дала. Кара ме да се храня при ратаите му, отказва ми място на свой брат и с лошо възпитание подкопава доброто ми рождение. Ето това ми тежи, Адаме. И духът на баща ми, който — чувствам — е жив в мене, започва да се бунтува срещу такава неправда. Не искам вече да я търпя, макар че не знам още как да я премахна!

Влиза Оливер.

АДАМ

        Внимавайте, моят господар, брат ви, иде!

ОРЛАНДО

        Стой настрани и гледай само как ще ме ругае!

ОЛИВЕР

        Ей, господинчо, какво правиш тук?

ОРЛАНДО

        Нищо. Кой ме е научил на нещо, та да го правя?

ОЛИВЕР

        Какво разваляш тогава?

ОРЛАНДО

        Помагам на вас, господине, да разваляте с безделие нещо, което бог е направил — мен, бедния и недостоен ваш брат!

ОЛИВЕР

        Слушай, ей! Дръж си езика и си намери нещо да работиш!

ОРЛАНДО

        Какво например? Да гледам свинете ви и да ям трици с тях? Да не съм пропилял своята част от наследство като блудния син³, та да трябва да стигна дотам?

ОЛИВЕР

        Какво? Знаеш ли къде се намираш?

ОРЛАНДО

        Знам много добре: във вашата градина.

ОЛИВЕР

        А с кого говориш, знаеш ли?

ОРЛАНДО

        По-добре, отколкото знае мене този, с когото говоря. Знам, че вие сте мой по-голям брат и по благородството на кръвта ми вие също би трябвало да ме знаете за свой брат. Първородството ви поставя над мене, но то не може да ми отнеме кръвта, дори и да би имало двайсет братя помежду ни: аз нося толкоз от баща си, колкото и вие, макар че — признавам — на вас, понеже сте се родили преди мен, се полага по-голяма част от уважението на баща ни.

ОЛИВЕР

        Какво дрънкаш, хлапе?

Замахва да го удари.

ОРЛАНДО

        По-полека, братко! В тези работи съм по-стар от тебе!

Хваща го.

ОЛИВЕР

        Посягаш на мене, простако?

ОРЛАНДО

        Аз не съм простак! Аз съм най-младият син на благородния Роланд дьо Боа! Той е мой баща и трижди простак е този, който казва, че такъв баща може да е създал простаци! Ако не бях твой брат, нямаше да сваля тази ръка от гърлото ти, преди да съм изтръгнал с другата езика ти за тези думи, с които сам се хулиш!

АДАМ (излиза напред)

        Драги господари, успокойте се! Сдобрете се заради бащината ви памет!

ОЛИВЕР

        Пусни ме, ти казвам!

ОРЛАНДО

        Ще го направя, когато аз поискам! Първо ще ме изслушаш! Нашият баща нареди в завещанието си да ми дадеш добро образование. Вместо това ти ме възпитаваш като селянин, укривайки от мене всичко, което би прилягало на дворянина. Но бащиният ми дух напира в мене и аз няма да мога да го сдържам дълго. Затова намери ми занятие за благородник или ми дай нищожния дял, който ми се пада по завещание. С него ще се опитам да купя щастието си.

ОЛИВЕР

        И какво ще направиш? Ще тръгнеш по просия, след като го изхарчиш! Влизай си! Ще си получиш нещо от наследството! А сега махай се и престани да ми досаждаш!

ОРЛАНДО

        Ще престана, когато получа своето!

ОЛИВЕР

        Махай се и ти с него, дърто куче!

АДАМ

        „Дърто куче!“ Това ли дочаках за награда? И право си е — останах без зъби на ваша служба. Покойният господар, бог да го прости, не би изрекъл такава дума!

Излиза след Орландо.

ОЛИВЕР

        Значи така било! Надигаш глава срещу мене! Но аз ще те излекувам от нахалството ти и на това отгоре няма да ти дам хилядата корони!… Хей, Денис!

Влиза Денис.

ДЕНИС

        Викахте ли ме, господарю?

ОЛИВЕР

        Не ме ли е дирил Шарл, борецът на княза?

ДЕНИС

        Той е пред вратата, господарю, и настоява да бъде допуснат при вас.

ОЛИВЕР

        Нека влезе!

Денис излиза.

        Това ще бъде чудесен начин. И борбата е тъкмо утре!

Влиза Шарл.

ШАРЛ

        Добро утро, господине!

ОЛИВЕР

        Добро утро, Шарл! Какви новости от новия двор?

ШАРЛ

        Само вехти новости, господине: старият княз бе свален и изгонен от по-младия си брат и трима-четирима благородници, привързани към него, го придружиха в доброволно изгнание. Новият княз охотно им разреши да се отправят в път, защото тъй земите и доходите им ще се влеят в хазната му.

ОЛИВЕР

        А Розалинда, дъщерята на стария княз, и тя ли е изгонена с баща си?

ШАРЛ

        О, не! Защото братовчедка й, дъщерята на новия княз, я обича тъй силно — нали са отрасли заедно от люлка, — че или би я последвала в изгнанието й, или би умряла. Розалинда живее в двореца и чичо й я обича не по-малко, отколкото дъщеря си, а двете девойки не могат една без друга.

ОЛИВЕР

        А къде ще живее бившият княз?