«Двамата веронци»

2831
1 страница из 23
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

стр.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ДУКЪТ НА МИЛАНО — баща на Силвия

ВАЛЕНТИН, ПРОТЕЙ — млади веронски благородници

АНТОНИО — баща на Протей

ТУРИО — глупав съперник на Валентин

ЕГЛАМУР — помощник на Силвия в бягството й

РАЗБОЙНИЦИ — от дружината на Валентин

СКОК — слуга на Валентин

ЛАНС — слуга на Протей

ПАНТИНО — слуга на Антонио

ХАЗАИН — на страноприемницата, в която отсяда Джулия

ДЖУЛИЯ — любима на Протей

СИЛВИЯ — любима на Валентин

ЛУЧЕТА — прислужница на Джулия

Слуги, Свирачи


Място на действието: Верона, Милано и Гора край границите на Мантуа

(обратно)

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Верона. На градския площад.

Влизат Валентин и Протей2.


ВАЛЕНТИН

        Не ме възпирай, мили ми Протей —

        младежите, отрасли у дома си,

        във разума остават сиромаси

        и да не бяха те сковали тук

        очите на любимата девойка,

        аз бих те убедил да дойдеш с мене

        и видиш чудесата на света

        наместо като охлюв, свил се вкъщи,

        да похабиш най-златните си дни

        в безличен мързел. Но понеже любиш,

        люби и в любовта бъди щастлив,

        тъй както бих желал и аз да бъда,

        щом чуя сам любовната присъда!


ПРОТЕЙ

        И тръгваш, значи? Сбогом, Валентине!

        За мен спомни си, щом съгледаш нещо

        забележително, и съучастник

        усещай ме във всеки миг на радост,

        а при опасности — ако се случат —

        осланяй се на жарките молитви,

        които твоят ходатай духовен

        безспирно ще отправя към небето!


ВАЛЕНТИН

        Четейки ги в любовните си книги!


ПРОТЕЙ

        В любимата си книга!


ВАЛЕНТИН

                                Таз, в която

        Леандър3, за да среща свойта мила,

        със плуване пресича Хелеспонта?

        Хе, плитък разказ за дълбоки чувства!


ПРОТЕЙ

        И Хелеспонта — плитък? Според мене

        морето ти се вижда до колене!


ВАЛЕНТИН

        А ти си уж във любовта до гуша,

        но предпазливо си стоиш на суша!


ПРОТЕЙ

        На суша ли? Не се шегувай с мене!


ВАЛЕНТИН

        Добре тогаз: на сухо!


ПРОТЕЙ

                                Аз — на сухо?


ВАЛЕНТИН

        А според теб какво е да купуваш

        презрение с въздишки, хладен поглед —

        със стонове, едничък весел миг —

        със двайсет тягостни безсънни нощи;

        успееш ли — да бъде спорна радост,

        пропаднеш ли — безспорно да е мъка,

        а и във двата — случая безумство?


ПРОТЕЙ

        По тоя път ти луд ще ме изкараш!


ВАЛЕНТИН

        По твоя път ти май ще станеш луд!


ПРОТЕЙ

        Разправяй се със любовта, не с мен!


ВАЛЕНТИН

        Но ти от нея си опитомен,

        а който с господарка е такава,

        не може за разумен да минава.


ПРОТЕЙ

        Възможно, но писателите казват,

        че както червеят подбирал само

        най-редки пъпки, тъй и любовта

        живеела във умове избрани.


ВАЛЕНТИН

        Но казват при това, че както той

        увреждал най-избързалите пъпки,

        страстта и тя, докарвайки до лудост

        недоукрепналите умове,

        убивала цъфтежа им в зародиш,

        а с него и надеждите за плод.

        Но що съм седнал ум на теб да давам,

        поклоннико на чувствата безумни? —

        На пристана4 баща ми вече чака,

        да ме изпрати във далечен път!

        Прощавай!


ПРОТЕЙ

                        Не, и аз ще те изпратя.


ВАЛЕНТИН

        Не, драги мой, сега да се простим!

        И непременно ми пиши в Милано

        за своите успехи в любовта,

        а също и за всичките неща,

        които тук без мене ще се случат.

        И аз ти давам дума, че ще пиша.


ПРОТЕЙ

        Дано Милано ти дари сполука!


ВАЛЕНТИН

        А твоята да те намери тука!


Излиза.


ПРОТЕЙ

        Той гони слава, а пък аз — любов.

        Приятел жертва той по неин зов,

        а аз бих жертвал зарад любовта

        приятелите, себе си, света!

        Ти, Джулия, така ме промени,

        заради теб от толкоз вече дни

        не слушам разум, за света нехая,

        от мисли крея, в блянове витая!


Влиза Скок.


СКОК

        Простете, господине, но не сте ли

        видели господаря ми?


ПРОТЕЙ

                                Току-що

        се разделихме. Вече е на кея.


СКОК

        И, значи тъй — зарязал си лакея?

        Сега в Милано как ще стигна сам?

        Какъв овен съм, само аз си знам!


ПРОТЕЙ

        С овчарите се случва всеки ден

        да дирят някой рогльо заблуден.


СКОК

        Излиза, че според вас господарят

        ми е овчар, а аз съм му овена?


ПРОТЕЙ

Комментарии к книге «Двамата веронци», Петров

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства