ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ОРСИНО — княз на Илирия
СЕБАСТИАН — брат на Виола
АНТОНИО — морски капитан, приятел на Себастиан
КАПИТАНЪТ — приятел на Виола
ВАЛЕНТИН, ТУРИО — благородници от двора на княза
СЪР ТОБИ ХЛЪЦ — вуйчо на Оливия
СЪР АНДРЮ ЧИКЧИРИК
МАЛВОЛИО — домоуправител на Оливия
ФАБИАН — слуга на Оливия
ФЕСТЕ — шут на Оливия
ОЛИВИЯ
ВИОЛА
МАРИЯ — прислужница на Оливия
Придворни, свещеник, моряци, свирачи и придружаващи
Място на действието: столицата на Илирия и морски бряг, недалеч от нея.
(обратно)
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
В двореца на княза.
Влизат Князът, Турио, Придворни и Свирачи.
КНЯЗЪТ
Щом с музика се храни любовта,
свирете, натъпчете ме без мяра,
додето от преяждане със звуци
гладът й заболее и умре!…
Как беше? Повторете тук мотива!
Заглъхна той в слуха ми като полъх,
откраднал от лехата с теменужки
дъха им и донесъл го до мен…
Достатъчно! Не ми е сладък вече!
Любов, ти тъй си жадна, че макар
като море огромна, като него
поглъщаш всичко в себе си; и всичко —
най-трайното и скъпото дори —
потъне ли във тебе, мигновено
загубва откъм стойност и цена.
О, тъй си ти с фантазии богата,
че висша си фантазия самата!
ТУРИО
Ще ходим ли на лов, мой княже?
КНЯЗЪТ
Лов?
А на какво?
ТУРИО
На едър дивеч, княже.
КНЯЗЪТ
Какъв по-едър, Турио, от мен?
Когато взорът ми за първи път
видя Оливия, като че ли
тя въздуха пречисти от зараза,
и както Актеон2, съзрял Диана,
в елен се аз превърнах и до днеска
от своите желания съм гонен,
тъй както той — от кучетата свои!
Влиза Валентин.
Най-сетне! И какво ти каза тя?
ВАЛЕНТИН
Простете, но графинята изобщо
не ме прие, мой княже, и изпрати
прислужницата да ми съобщи,
че небосводът щял да я съгледа
в откритото лице едва когато
преминело под него седмо лято,
защото дотогаз под черно було
тя щяла да се крие и да ръси
с горчиви сълзи стаите в дома си
веднъж на ден, редовно; всичко туй,
за да опази по-задълго свежа
скръбта си по покойния си брат.
КНЯЗЪТ
О, щом е с тъй чувствително сърце,
че сестрин дълг изплаща толкоз дълго,
кой знае как дълбоко ще обича,
стрелата златна на Амур3, когато
изтреби в нея всички други чувства
и върху трите трона на духа й —
сърце, чер дроб и мозък4 — възцари се
единствен властник, за да я въздигне
до истинско човешко съвършенство!
Но да отидем, Турио, в гората —
най-сладък е любовният ни блян
сред цветен дъх, под навес от бръшлян!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
На морския бряг.
Влизат Виола, Капитанът и Моряци.
ВИОЛА
Приятели, коя е таз страна?
КАПИТАНЪТ
Илирия5, госпожице.
ВИОЛА
Ах, боже!
Защо ми е Илирия, когато
в Елизия6 е скъпият ми брат!
Или случайно може да е жив?
Как мислите? Кажете ми, моряци!
КАПИТАНЪТ
На случай се дължи, че вий сте жива!
ВИОЛА
О, бедният ми брат! Но може би
подобен случай е спасил и него?
КАПИТАНЪТ
Възможно е, мадам. За да ви дам
надежда, ще ви кажа, че видях го,
когато корабът ни се разпука
и вий, и тези неколцина тука
се хванахте за лодката ни, как
той — тласнат от надвисналата гибел —
съобразително със хватка бърза
завърза се за плаващ къс от мачта
и както Арион7 върху делфина
по бурните талази се понесе,
додето го загубих.
ВИОЛА
Ето злато
за златните ти думи! Моят случай
ми дава вяра, че и той спасен е,
а твойта реч я доукрепва в мене.
Илирия. Познаваш ли тоз край?
КАПИТАНЪТ
И още как, госпожице! Роден съм
и раснал в таз страна на час оттука.
ВИОЛА
А кой я управлява?
КАПИТАНЪТ
Комментарии к книге «Дванайсета нощ», Петров
Всего 0 комментариев