Хелмън извади последната репичка от консервената кутия с пергела за отмерване на разстояние. Той я повдигна нагоре за да може Каскър да и се полюбува, и я постави внимателно на работната маса до бръснача.
— Дяволски малко за двама яки мъже — рече Каскър, като се строполи върху ленената тапицерия на един от корабните столове.
— Ако желаеш да се откажеш от своя дял… — понечи да предложи Хелмън.
Каскър поклати енергично глава. Хелмън се усмихна, взе бръснача и огледа критично острието му.
— Не се старай да правиш от нея произведение на изкуството — каза Каскър, оглеждайки бегло корабните механизми. Те се приближаваха към една червена планета-джудже, единствената наоколо, която имаше слънце. — Искам да свършим с вечерята, преди да влезем в орбита.
Хелмън направи умел разрез върху репичката, като наклони върха на бръснача. С отворена уста Каскър се приведе над масата. Хелмън задържа внимателно бръснача и разряза репичката точно наполовина.
— Ще кажеш ли молитва преди ядене? — запита Хелмън.
Каскър изръмжа нещо и напъха своята половина в устата си. Хелмън дъвчеше по-бавно. Струваше му се, че парливият вкус ще експлодира някъде по отвикналото му небце.
— Нищожно по обем количество — отбеляза Хелмън.
Като преглътна и последното късче от репичката си, Хелмън сподави една въздишка. Последното им ядене беше преди три дни… ако две бисквити и чаша вода могат да се нарекат ядене. Тази репичка, потънала току-що в огромната празнота на стомасите им, бе последният грам храна на борда на кораба.
— Две планети — заговори Каскър. — Едната е прегоряла като сухар.
— Тогава да се приземим на другата.
Каскър кимна и заложи спирала за намаляване на скоростта в лентата на корабния автопилот.
Комментарии к книге «Недокоснат от човешки ръце», Роберт Шекли
Всего 0 комментариев