«Желанията на царя»

След като бе клечал зад стъклената витрина почти два часа, Боб Грейнджър почувства, че краката му изтръпват. Раздвижи се, за да облекчи болката, а щеката му за голф номер десет се изплъзна от скута му и издрънча на пода.

— Ш-ш-ш-т! — прошепна Джанис, която стискаше своята щека седми номер здраво.

— Не мисля, че ще дойде — каза Боб.

— Тихо, скъпи — прошепна Джанис отново и се вторачи в тъмнината, изпълваща магазина им.

Крадецът все още не се бе появил. През миналата седмица ги бе навестявал всяка нощ и мистериозно бе задигал цели генератори, хладилници и климатични инсталации. Мистериозно — защото нямаше разбити ключалки, срязани стъкла на прозорците или каквито и да било следи. Въпреки това той някак си успяваше да се вмъкне вътре и да изнесе значителна част от стоката им.

— Не мисля, че идеята е добра — прошепна Боб. — В края на краищата, човек, който е в състояние да вдигне цял хладилник на гърба си и да…

— Ще се справим — отвърна Джанис с увереността, която я бе направила главен сержант в моторизирания женски корпус. — Трябва да го спрем. Ще ни накара да отложим сватбата си.

Боб кимна в мрака. Със спестяванията си от армията той и Джанис бяха отворили в градчето универсален магазин и смятаха да се оженят, веднага щом като съберяха достатъчно пари. Когато обаче някой ти задига цели хладилници и климатични инсталации…

— Мисля, че чувам нещо — каза Джанис и стисна щеката още по-здраво.

Някъде в магазина се разнесе слаб звук. Чакаха. После чуха стъпки — някой крачеше по линолеума.

— Когато стигне до средата, запали осветлението — прошепна Джанис.

Най-накрая на фона на тъмнината в магазина доловиха очертанията на нещо още по-тъмно. Боб запали лампите и извика:

— Стой на място!

— О, не! — изохка Джанис и едва не изпусна щеката. Боб се обърна и преглътна. Пред тях стоеше същество, високо поне три метра. На челото му бяха поникнали рога, а на гърба му имаше малки крилца. Беше по сини дочени панталони, бял потник с ален надпис ПОЛИТЕХНИКА ЕБЛИС. На краката си носеше чифт протрити бели кожени ботуши, а русата му коса беше подстригана късо, почти до черепа.

— Проклятие — каза съществото, след като видя Боб и Джанис. — Знаех си, че в колежа трябваше да изкарам курс по невидимост. — Обгърна стомаха си с ръце и изду бузи. В същия миг краката му изчезнаха. Наду бузи още повече и успя да скрие и стомаха си. Но само толкова.

— Не мога — каза съществото и издиша въздуха от гърдите си. Стомахът и краката му се появиха отново. — Не знам как. Проклятие.

— Какво искате? — попита Джанис и се изправи в целия си ръст от метър и шейсет и пет.

— Какво искам? Нека помисля. О, да. Вентилаторът. — Прекоси помещението и вдигна един голям вентилатор на стойка.

— Един момент — обади се Боб и приближи гиганта със заплашително вдигната щека. Джанис го последва. — Къде мислите да отидете с това нещо?

— При цар Алериан — отговори гигантът. — Той си го пожела.

— Пожелал си го е значи — отбеляза Джанис. — По-добре го оставете на мястото му. — Тя също вдигна щеката над главата си.

— Но аз не мога да го оставя — отвърна младият гигант и малките му крилца затрепериха нервно. — Той е пожелан!

— Търсеше си го — каза Джанис. Въпреки че беше дребна, в женския корпус, където бе поправяла двигатели на джипове, бе добила добра форма. Замахна с щеката и русата й коса се развя.

— Ау! — извика тя в същия миг. Щеката отскочи от главата на съществото и едва не удари самата нея. В същия момент Боб замахна със своята към ребрата му.

Тя мина през гиганта и отскочи от пода.

— Безполезно е да се използва сила срещу един фера — каза младият гигант с извиняващ се тон.

— Какво? — учуди се Боб.

— Фера. Ние сме първи братовчеди на джиновете и сродени с девите чрез брак. — Той тръгна към средата на магазина. — А сега, моля да ме извините, но…

— Демон? — Джанис остана с отворена уста. Родителите й не бяха позволявали в къщата им да се говори за призраци или демони и тя бе израсла като закоравяла материалистка. Умееше да поправя всякакви механични неща и това беше задължението й като съдружник в магазина. Всички по-неземни грижи оставяше на Боб.

Боб, който бе възпитаван в либерален дух с „Магьосникът от Оз“ и други подобни, бе по-склонен да повярва.

— О, не съвсем — възрази гигантът. — Арабските джинове са ми братовчеди, както казах. Всички демони са роднини помежду си, но аз все пак съм фера.

— А имаш ли нещо против да ми кажеш какво направи с генератора, с климатичната инсталация и хладилника? — попита Боб.

— С удоволствие — отговори съществото и остави вентилатора. Опипа въздуха под себе си, намери каквото търсеше и седна върху празното пространство. После вдигна единия си крак и притегна връзката на ботуша си.

— Завърших Политехниката Еблис преди около три седмици — започна гигантът. — Разбира се, кандидатствах за обществена работа, защото в рода ми има много правителствени служители. Е, понеже списъците са вечно набъбнали…

— Обществена работа? — учуди се Боб.

— Ами да. Всичко това е обществена работа. Дори и джинът от аладиновата лампа е правителствен служител. Но трябва да си вземеш изпитите.

— Продължавай — подкани го Боб.

— Добре… обещайте, че това няма да продължи дълго… получих работата с връзки — изчерви се до оранжево. — Баща ми е фера в Подземния съвет, така че използва влиянието си. Предпочетоха ме пред четири хиляди други високопоставени кандидати и ме направиха Фера на царската чаша. Това е голяма чест, трябва да знаете.

След кратка пауза фера продължи:

— Длъжен съм да призная, че не бях подготвен — каза го тъжно. — Фера на чашата трябва да познава всички области на демонологията, а аз току-що излизах от колежа, при това с посредствени оценки. Разбира се, мислех си, че ще успея да се справя с всичко.

Фера пак млъкна и намести тялото си по-удобно върху въздуха.

— Не искам да ви досаждам с моите проблеми — каза той и се изправи. Моля ви да ме извините… — Взе вентилатора отново.

— Един момент — обади се Джанис. — Този цар ли ви нареди да вземете нашия вентилатор?

— Така да се каже — отговори фера и пак се изчерви до оранжево.

— Добре, тогава — продължи тя. — Богат ли е той? — За момента бе решила да се отнася към тази част от суеверията като към реално съществуващи.

— Той е много богат монарх.

— Тогава защо не си купи каквото иска? — поинтересува се Джанис. — Защо трябва да краде?

— Ами… — запъна се фера. — Няма откъде да го купи.

— Ясно — каза Джанис почти сама на себе си. — Това е някоя от изостаналите ориенталски страни.

— А защо не внесе стоките от чужбина? Всяка фирма ще се отзове с удоволствие.

— Всичко това е доста смущаващо отвърна фера и потри длани объркано. — Ще ми се да можех да стана невидим.

— Очаквам отговор — настоя Боб.

— След като държите да знаете — отговори фера намръщено, — цар Алериан живее в годината, която според вас е двехилядната преди Христос.

— Тогава как…

— О, имайте малко търпение — каза младият фера сърдито и изтри потните си длани във фланелката. — Всичко ще ви обясня. Както вече ви казах, бях назначен за Фера на царската чаша. Естествено, очаквах царят да иска скъпоценности или красиви жени, които можех да му доставя без проблем. Това се учи още през първия семестър. Само че той имаше всички бижута, които можеше да си представи и толкова съпруги, че не знаеше какво да прави с тях. Един ден ми каза: „Фера, през лятото дворецът ми е много горещ. Направи нещо, за да стане по-хладен.“ Веднага разбрах, че съм загазил. Само напреднал фера може да влияе на климата. Предполагам, че вместо да уча, прекарвах твърде много време в спортния отбор. Положението беше сериозно.