След като бе клечал зад стъклената витрина почти два часа, Боб Грейнджър почувства, че краката му изтръпват. Раздвижи се, за да облекчи болката, а щеката му за голф номер десет се изплъзна от скута му и издрънча на пода.
— Ш-ш-ш-т! — прошепна Джанис, която стискаше своята щека седми номер здраво.
— Не мисля, че ще дойде — каза Боб.
— Тихо, скъпи — прошепна Джанис отново и се вторачи в тъмнината, изпълваща магазина им.
Крадецът все още не се бе появил. През миналата седмица ги бе навестявал всяка нощ и мистериозно бе задигал цели генератори, хладилници и климатични инсталации. Мистериозно — защото нямаше разбити ключалки, срязани стъкла на прозорците или каквито и да било следи. Въпреки това той някак си успяваше да се вмъкне вътре и да изнесе значителна част от стоката им.
— Не мисля, че идеята е добра — прошепна Боб. — В края на краищата, човек, който е в състояние да вдигне цял хладилник на гърба си и да…
— Ще се справим — отвърна Джанис с увереността, която я бе направила главен сержант в моторизирания женски корпус. — Трябва да го спрем. Ще ни накара да отложим сватбата си.
Боб кимна в мрака. Със спестяванията си от армията той и Джанис бяха отворили в градчето универсален магазин и смятаха да се оженят, веднага щом като съберяха достатъчно пари. Когато обаче някой ти задига цели хладилници и климатични инсталации…
— Мисля, че чувам нещо — каза Джанис и стисна щеката още по-здраво.
Някъде в магазина се разнесе слаб звук. Чакаха. После чуха стъпки — някой крачеше по линолеума.
— Когато стигне до средата, запали осветлението — прошепна Джанис.
Най-накрая на фона на тъмнината в магазина доловиха очертанията на нещо още по-тъмно. Боб запали лампите и извика:
— Стой на място!
Комментарии к книге «Желанията на царя», Германов
Всего 0 комментариев