«Сарканецът»

Ричард Грегър и Франк Арнолд седяха в канцеларията на „ААА-Първокласна служба за почистване на планети“, запълвайки бавно провлачващото се време в очакване на някой клиент. Грегър, висок, слаб и сълзлив, подреждаше сложен пасианс. Арнолд, нисък и закръглен, с оредяваща сламеножълта коса и яркосини очи, гледаше по телевизията един стар филм с Фред Астер.

И тогава се случи чудо на чудесата. Влезе клиент.

Беше сарканец, извънземен с глава на невестулка от Саркан II. Бе облечен в бял, размъкнат костюм и носеше скъпо куфарче.

— Имам една планета за разчистване — каза сарканецът.

— Дошъл сте на точното място — отвърна Арнолд. — Какъв е проблемът ви?

— Става дума за мигсовете — заразказва сарканецът. — Търпяхме ги достатъчно, докато си стояха по дупките. Но сега те нападат нашите суникуси и трябва да се направи нещо.

— Какво представляват тези мигсове? — попита Грегър.

— Те са дребни, почти неразумни грозни същества с дълги нокти и сплъстена козина.

— А какво е суникус?

— Суникусът е зеленчук с големи листа, който доста прилича на земното зеле. То е единствената храна на сарканците.

— И сега мигсовете ви изяждат зеленчука ли?

— Не го ядат. Развалят го. Умишлено го унищожават.

— Защо?

— Че кой може да разбере защо някой мигс прави нещо?

— Така е — засмя се Арнолд. — Да, господине, наистина е така! Е, добре, мисля, че можем да ви помогнем. Има само един проблем.

Грегър погледна разтревожено партньора си.

— Не знам само дали ще можем да ви включим в графика си — каза Арнолд.

Той разтвори дневника. Страниците му бяха изписани с имена и дати, които Арнолд бе нанесъл с надеждата, че ще му се открие точно такава възможност.

— Е, имате късмет — каза той. — Оказва се, че имаме пролука за този уикенд. Остава само да уточним цената и можем да тръгваме. Ето нашия стандартен договор.

— Аз съм донесъл мой — каза сарканецът и измъкна от куфарчето си документ, който връчи на Арнолд. — Ще видите, че вече е попълнена една доста висока цена.

— Ами да — възкликна Арнолд и подписа с удоволствие. — Забелязах.

Грегър зачете договора.

— Но също така сте удвоили и глобата в случай на неуспех от наша страна.

— Точно затова съм вписал толкова висока цена за услугата — каза сарканецът. — На нас ни е необходим незабавен резултат. Преди края на сеитбения сезон.

Това не се хареса на Грегър. Но партньорът му хвърли един поглед, утежнен от неплатените сметки и просрочените банкови заеми. И Грегър подписа с нежелание.

Четири дни по-късно корабът им се измъкна от подпространството в съседство с червеното джудже, което представляваше слънцето на Саркан. Няколко часа по-късно те бяха кацнали на Саркан II, дом на сарканците и техните вредители мигсовете.

Никой не ги посрещна в най-големия град на Саркан — Сулкърс. Цялото население се бе пренесло за уикенда на сателита Улвис Минор въпреки скъпотията, за да изчака там в шарените си вили планетата да бъде почистена.

Партньорите разгледаха Сулкърс и не останаха впечатлени от кирпичената му архитектура. Те установиха базовия си лагер извън града, в края на едно суникусово поле. Точно както им бе казал сарканецът, много от зелките бяха изкоренени, разкъсани, смачкани, накълцани и изобщо унищожени.

Щяха да започнат почистването на сутринта. Арнолд бе открил, че мигсовете имат непоносимост към папаина — ензим, получен от растението папая. При концентрации от само двадесет към милион, мигсовете изпадат в кома, от която биха могли да бъдат изведени само със студени компреси. Това не бе толкова лош начин, имайки предвид доста по-неприятните методи, съществуващи из галактиката за унищожение на хора. Бяха закупили достатъчно количество консервирана, прясна, замразена и изсушена папая, с която да изчистят поне няколко планети от мигсове.

Те издигнаха палатка, разпънаха столовете си и се загледаха в залеза на червеното джудже в скулптурно застиналите облаци.

Тъкмо бяха привършили вечерята си от преработени люти чушки с боб, когато чуха дращене в близките храсти. От тях страхливо се подаде едно малко същество. Беше с размерите и вида на котка, с гъста оранжево-кафява козина.

— Мислиш ли, че това може да е мигс? — попита Грегър.

— Разбира се, че съм мигс — отговори съществото. — А вие, господа, да не сте „ААА-Първокласна служба за почистване“?

— Точно тя — отвърна Грегър.

— Прекрасно! Значи сте дошли за сарканците!

— Не точно — каза Арнолд.

— Да не би да не сте получили писмото ни? Знаех си аз, че трябваше да го изпратим с препоръчана космическа поща… Но защо сте тук тогава?

— Става малко неудобно — обади се Грегър. — Не знаехме, че мигсовете говорят английски.

— Не всички — каза мигсът. — Но аз съм завършил вашия Корнълски университет.

— Слушай — продължи Грегър. — Всъщност при нас дойде един сарканец преди няколко дни и ни плати да изчистим тази планета от вредители.

— Вредители? — учуди се мигсът. — Кои са вредителите?

— Вие — каза Арнолд.

— Аз? Ние? Вредители? И така ни е нарекъл един сарканец? Знам, че имаме някои несъгласия, но това вече е твърде много. И ви е платил, за да ни избиете? И вие сте взели парите му?

— Честно казано, очаквахме мигсовете да са малко по… — заговори Арнолд. — По-първобитни. По-близки до вредителите, ако ме разбирате.

— Но това е абсурдно! — извика мигсът. — Те са вредители! Ние сме цивилизовани!

— Не съм напълно сигурен — възрази Грегър. — Защо тогава унищожавате суникусите?

— Не би трябвало да съдите, без да познавате религията на един чужд народ.

— Че каква религия е това да се унищожава зелето? — попита Арнолд.

— Не се отнася до самото действие — обясни мигсът. — В това има скрито значение. Още по времето на Мигс Г’тан, известен като Великата Котка, е установено, че в простото действие на нарязването на зелето има скрит дълбок просвещенчески смисъл. Ние, неговите последователи, всяка година извършваме този ритуал.

— Но вие унищожавате зелките на сарканците — настоя Грегър. — Защо не унищожавате своите собствени?

— Сарканците не ни разрешават да отглеждаме, заради някакви свои глупави религиозни предразсъдъци. Естествено, че бихме предпочели да унищожаваме собствените си зелки. Кой не би го направил?

— Сарканците не споменаха такова нещо — каза Арнолд.

— Това показва нещата в съвсем друга светлина, нали?

— То не променя факта, че имаме договор със сарканците.

— Договор за убийство!

— Разбирам как се чувствате — заговори Арнолд. — И ви съчувствам. Но виждате ли, ако не изпълним договора си, това ще означава банкрут за нас. Това е също един вид смърт, нали разбирате?

— Да предположим, че ние, мигсовете, ви предложим друг договор?

— Ние имаме предварително споразумение със сарканците — каза Грегър. — Няма да бъде законно.

— Във всеки мигсов съд ще бъде напълно законно — увери ги мигсът. — Основният принцип в правото на Мигс е, че никакъв договор със сарканец не може да бъде обвързващ.

— Ще трябва да обмислим това с партньора ми — каза Арнолд. — Положението е сложно.

— Разбирам — съгласи се мигсът. — Ще ви дам възможност да обмислите положението. Само не забравяйте, че сарканците заслужават да бъдат унищожени, а и освен вечната признателност на една разумна и мисля приятна котешка раса, ще спечелите доста.

След като мигсът си тръгна, Грегър заговори:

— Я да се махаме оттук. Тази работа никак не ми се харесва.