«Екскурзия»

Папазиан изникна маскиран като човек. Бързо провери дали главата му е на мястото си. „Носът и върховете на обувките трябва да гледат в една посока“ — напомни си той.

Всички системи работеха нормално, в това число и компактната душа, захранвана с батерии за джобно фенерче. Папазиан се оказа на Земята, в центъра на непонятния и свръхестествен Ню Йорк, където се пресичаха десет милиона човешки съдби. Прииска му се да гропне, но човешкото тяло не беше приспособено за това и той просто се усмихна.

Папазиан излезе от телефонната кабина. Започваше играта с хората.

Веднага се сблъска с дебелак на около четиридесет години, който го попита:

— Ей, приятел, как да стигна най-бързо до ъгъла на Четиридесет и девета и Бродуей?

Папазиан отговори без да се замисли:

— Опипвайте тази стена и когато плътността й намалее, минете през нея. Ще се озовете в тунел, който го построиха марсианците, когато още се наричаха така. Излиза точно на пресечката на Четиридесет и девета и Бродуей.

— Тъп шегаджия! — отсече мъжът и тръгна, без дори да докосне стената.

— Какво недоверие! — каза си Папазиан. — Трябва да го отбележа в рапорта.

Само че изобщо не знаеше дали трябва да пише рапорт.

По обяд той влезе в едно заведение на Бродуей близо до Двадесет и осма улица и се обърна към бармана:

— Бих желал да пробвам вашите знаменити „хот-дог“.

— Знаменити?! — изуми се барманът. — Кога ли ще дочакам това?

— Че това вече е факт — увери го Папазиан. — Сандвичите ви „хот-дог“ имат най-добрата репутация в цялата Галактика. Познавам същества, прелетели хиляди светлинни години само заради тези хлебчета с месо и сос.

— Глупости! — заяви барманът.