«Орници»

Трудно е да се изчисли колко много самодейност и колко много любителство мина през главите ни.

То какво ли само не е минавало през тези наши глави! Турско робство, фашизъм, тоталитаризъм, сега — митинги и телевизия. Лесно ли е!

Години наред много новаци и любители се учеха да бръснат върху тези наши глави! Те гледаха на тях както се гледа на модерното земеделие, прилагано в черноземните райони. Трудеха се с убеждението, че колкото повече работят върху главите ни, колкото по-често ги орат и засяват с любителските си идеи, толкова по-богата реколта от идеи ще събират в обществения хамбар. Смятаха, че след като хамбарът се напълни, ще могат да предложат идеи и на международния пазар. Твърдеше се публично, че международният пазар проявявал много голям интерес.

Справедливо е да се отбележи, че тези любители не жалеха труда си. Нещо повече! В известна степен те дори полагаха усърдие. Дали това усърдие бе користно или не, не бих могъл да кажа, но мога да потвърдя, че имаше усърдие!

Няма никакво съмнение, че усърдието е похвално нещо. Но има една подробност, която не бива да забравяме — как, къде и в какво сме усърдни. В моя роден Берковски край например не е приложимо усърдието, каквото се прилага в земеделието от черноземните райони на страната. Тук е възможно единствено планинско или полупланинско земеделие.

Истина е, че и при нас има ниви, но тези ниви са в по-голямата си част орници. Къде орани, къде недоорани, къде покрити повече с камънак и с тръни отколкото с орна земя! Може да се каже, че въпреки усилията и труда на цели поколения планинци за опитомяване на тези ниви, те си оставаха диви орници… Трудно прониква ралото в орницата. От ралника непрекъснато излитат искри, защото в браздата ралото среща повече кремъци, отколкото орна земя. Старата Берковска околия ореше тези орници с голяма мъка. Не събираше кой знае каква реколта от тях, но не ги зарязваше. Малко овес, малко къклица, вълча ябълка из овеса, слънчоглед, дребен кукуруз, леща.